Изборите напролет може и да не са единствените предсрочни за тази година
Още преди да бъде връчен вторият проучвателен мандат на „Продължаваме промяната“, бе ясно, че той е обречен. И че приказките за разум, диалог, компромис са едно, а реалните действия съвсем друго.
В българската политика са прокопани дълбоки окопи, в които партиите са се сврели и ожесточено воюват.
В първия работен ден след посрещането на новата година, от декларациите на парламентарните групи се разбра, че всички вече гледат към третия мандат. Той е достатъчно енигматичен (най-малкото защото не се знае на кого ще бъде даден), за да бъде определян по какъвто и да било начин. А и всъщност е една най-обикновена сламка, за която давещият се политически елит иска да се хване. За широката публика отдавна всички действия са измамни, но поне за пред твърдите електорати партийните вождове ще демонстрират някаква загриженост.
Първият проучвателен мандат се провали, а вторият е на път да го стори, като се има предвид еднаквия модел на първите две политически сили. Това обяви председателят на ДПС Мустафа Карадайъ в декларация от името на парламентарната си група по повод старта на новия политически сезон.
От трибуната на Народното събрание Карадайъ добави: „Това, което трябва да ангажира отговорността на всички ни, е третият мандат. Без значение какви биха били последиците за рейтинги и изборни резултати, отговорността пред обществото и бъдещето на държавата изисква да намерим решение за редовен кабинет с ясен хоризонт и конкретни задачи за изпълнение. Народът очаква това от нас. Това е и основното ни задължение и няма да има оправдание за никого, ако се провалим в този опит.“
Не остана по-назад и лидерът на БСП Корнелия Нинова. “Очевидно – отбеляза тя – всички гледаме вече към третия мандат и там е последният шанс за това. Ние бихме го нарекли мандат на разума. Стига емоции. Нека с разум, но без недопустими компромиси, без задкулисни договорки, открито, да се опитаме да сложим край на политическата нестабилност“.
Подобни призиви се съдържаха и в изказването на съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов. Тази формация се оказа единствената, която подкрепя декларацията с приоритети на “Продължаваме промяната”.
Впрочем самият подход на ПП към втория мандат е доста необичаен – първо да се предлага за одобрение в Народното събрание тяхна декларация и от това да зависи евентуалното представяне на правителство или не. Ако една политическа сила има сериозни намерения да управлява държавата, то тя предварително трябва да си е изяснила какви политики ще провежда, каква управленска програма ще следва и кой ще я реализира. Във въпросната декларация на ПП са включени неща, които са достатъчно разтегливи във времето, така че да обхванат не един, а няколко мандата. Твърде общи са и малка част имат нещо общо с дневния ред на гражданите. Там са включени и точки, за които е предварително ясно, че няма да бъдат подкрепени от останалите парламентарни групи. Което показва, че е направена проформа и по-скоро като оправдание за невъзможността да се състави кабинет.
Според социолога от “Алфа Рисърч” Геновева Петрова всяка от партиите избира комфорта да не е мандатоносител и управляващ. “Не виждам как би могло да се случи правителство с втория мандат, като имаме предвид заявките на партиите. Нереалистични са възможностите за кабинет с втория мандат”, коментира тя.
Петрова прогнозира, че правителство с третия мандат би могло да се сформира с компромис, какъвто беше направен при избора на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание. Но “когато става въпрос за правителство, компромисът не е най-успешното решение”, уточнява тя.
Политологът от НБУ проф. Анна Кръстева пък смята, че колкото повече се задълбочава политическата безизходица, толкова по-безалтернативен става президентът. По думите й това е отговорност на всички политици към политическия ни модел, който не е президентски, а парламентарен.
Нейното мнение е, че гражданите все по-малко се разпознават в този политически елит, който не работи в тяхна полза и се “върти в безплодността на огледалната стратегия – вие не ни подкрепихте и ние няма да ви подкрепим”.
От своя страна политологът Христо Панчугов се чуди “защо се отлага очевидно неизбежното решение за изборите?”. “Няма да мине този кабинет, защото няма да бъде приет политическият дневен ред и изведнъж ще се намери някакъв нов дневен ред с третия мандат”, посочва той.
По думите му “Загубихме три месеца, в които партиите не са направили елементарен опит да постигнат съгласие по която и да е тема от тези, които смятат за приоритетни. Все повече изглежда, че политическите формации са абсолютно неспособни да мислят два хода напред и да целеполагат”.
Пак според него “Партиите са в капана, в който битуват от две години насам – никой да не иска избори, но никой да не може да намери формула, по която да направи устойчиво управление”.
Основната причина партиите да са толкова слаби, неспособни и страхливи, е фактът, че самото общество е много разделено, разпокъсано и това се проектира в политическия живот.
“Нямаме силата да направим оценка на преживяното. Трябва да направим рационална оценка и да видим, че обществото не може да се лашка до безкрайност. Има 4-5 неща, които трябва да се направят, но не съм сигурен, че те са в декларацията на ПП”, изтъква проф. Даниел Вълчев.
Той също е убеден, че вървим към предсрочни парламентарни избори. Според него обаче те могат да възпроизведат същия резултат, но могат да дадат и доста различен резултат. Защото му в момента огромен брой хора търсели политическото си представителство.
Други анализатори са категорични, че предсрочният вот напролет няма да промени нищо. Това ще се случи през есента на местните избори, когато се очертаят позициите на политическите сили в местната власт. Тези позиции ще определят и бъдещия победител на национално ниво. Така че задаващите се избори може да не са единствените предсрочни за тази година.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар