Realzoom: Луи дьо Фюнес - размисъл за тъжната сянка на смеха (галерия)

Толкова характерен и завладяващ; с една само гримаса предизвикващ бурен смях до сълзи...

Много често като зрители съдим за актьорите по онова, което виждаме на екрана.

Изработваме си образ, който не винаги съвпада с истинската личност на актьора. И най-често това се случва с комиците. Според една неофициална статистика, парадоксално но факт - повечето от тях били тъжни хора в обикновения живот.

Като тъжен и самотен човек описват и един от най-смешните ни екранни любимци - комикът Луи дьо Фюнес. Трудно ни е да го повярваме, но според биографите на актьора, той почти през целия си живот се чувствал неудовлетворен. Намерил утеха от вътрешната самота с втората си съпруга, племенницата на Ги дьо Мопасан - Жана Бартелеми, и сам признава, че едва с нея разбрал колко е важно да имаш семейство, но въпреки това продължил да бъде тъжен, сприхав и скъперник.

Сигурно е трудно да го повярвате, защото кой не се е смял до припадък на ролите на Луи дьо Фюнес? - Помним го като инспектор Крюшо /"Полицаят от Сен Тропе"/, в "Замразеният", "Голямата ваканция", "Големият ресторант", "Ни чул, ни видял", "Крилце, или кълка", "Кацнал на едно дърво", "Човекът оркестър" и мн. др. Снимал се е в 152 филма, бил е сценарист на 6 от тях, а на един е и режисьор, и този филм носи заглавието "Скъперникът". Дали пък не е случайно? - Един критик написва след смъртта на актьора, че в този филм Луи дьо Фюнес е "режисирал себе си". Да, бил е пестелив, защото изживява трудно детство - искал да научи и децата си да ценят парите, изкарани с труд.

Според психоаналитиците винаги трябва да търсим корените на човешките характери в детството. Роден в семейството на обедняващи испански аристократи във Франция, малкият Луи носел заедно с дългото си испанско име и доста "кратка" яснота по въпроса, какво може и какво не може да си позволи. Естествено, ограниченията били повече от позволените неща. Баща му бил юрист, но не печелел добре. Сигурно Луи дьо Фюнес от малък е носел този комплекс на бедността, който го карал да бъде малко гневен, за да съхрани егото си.

По инфантилен начин намирал свои прийоми да "блесне" с аристократичния си произход. Бил слаб ученик, но вместо да се свива заради това, си отмъщавал на учителите, като ги иронизира. Имитирал ги подигравателно и всички се смеели на гримасите му.

Преди инфарктът да отнеме живота му, Луи дьо Фюнес казал на жена си, че ще бъде много самотен без нея... Умира на 27-и януари 1983-та година в Нант. Точно преди 40 години.

Малко биографични данни за младия Луи. Баща му Карлос бил принуден да остави адвокатската професия и започнал бизнес с диаманти. Но пак фалирал. Според някои от биографите на Луи дьо Фюнес, Карлос де Фунес бил инсценирал самоубийство, за да избяга от семейството си чак във Венецуела. Луи преживял тежко това "предателство". Майка му остава с три деца и жилище в центъра на Париж, което обаче не може да си позволи. Постоянните й тревоги я изнервили до такава степен, че започнала непрекъснато да крещи на децата си.

Луи не се учел добре, но ходел на уроци по пиано. По време на хитлеристката окупация на Париж през 1940-а година започнал работа като пианист в нощен бар. По онова време вече бил женен за първата си съпруга Жермен Луиз Елоди Карруайе, имали син. В същата година загинал на фронта по-големият брат на актьора. Луи търсел отдушник на всичко лошо, което се струпвало в живота му и тръгнал на уроци по театрално изкуство. Това било негово бягство от действителността. През 1942-ра година се развел със съпругата си и тя го накарала да се съгласи да не вижда повече сина им Даниел. Луи се съгласил, но не спазил това обещание.

На следващата година се оженил за втори път - за Жана. От брака си с нея има двама сина - Патрик, който става лекар, и Оливие - за кратко актьор, и след това - летец. В крайна сметка никой от синовете му не наследява актьорската професия.

Самият Луи дьо Фюнес работел какво ли не, докато го забележат - бил счетоводител, кожухар, чистач на обувки, магазинер... И навсякъде създавал такива неприятности, че го изгонвали. Докато работел в едно фотоателие, за малко не предизвикал пожар. На следващото работно място - моден салон за шапки, хвърлил чаша вода в лицето на управителя при една свада между двамата. Слуховете за недружелюбния му характер се пренесли и в театъра, където започнал да работи първо като работник по декорите.

Ще се изненадате, но първите роли на Луи дьо Фюнес били на романтични герои. Дебютирал в киното през 1946-а година във филма "Изкушението на Барбизон".

Последвал период на епизодични роли в 75 филма, с надеждата да бъде забелязан, но това все не се случвало. До комедията "Ни чул, ни видял", когато в. "Франс Диманш" го провъзгласил за "най-смешния актьор на Франция". Цитат: "...той нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... Но жена му още не се е развела с него, даже напротив - винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея."

Това е първата "рецензия" за великия комик - леко комична, но въпреки това - хвалебствена.

През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия "Фантомас" на Андре Юнбел, в "Голямата разходка" и "Глупакът" на Жерар Ури. В последните два играе заедно с Бурвил, и филмите са обявени за най-касовите ленти на френското кино в онзи период. Луи дьо Фюнес най-сетне е признат и богат.

Съпругата му Жана се оказва наследница на част от замъка Клермон в Льо Селие, недалеч от Нант, и след филма "Голямата разходка" Луи дьо Фюнес има възможност с парите от филма да купи целия замък. В имението си актьорът започнал да се занимава с отглеждането на рози, и това се превръща в негово любимо хоби.

През 1964-та година Луи дьо Фюнес се снима в "Полицаят от Сен Тропе", който полага началото на поредица от филми с полицая Крюшо и неговата бригада, която продължава почти двайсет години - от 1964-та до 1982-ра година.

През това време актьорът се снима в още десетки филми: "Оскар"(1967) "Голямата ваканция" (1968), "Човекът оркестър" (1970), "Полицаят се пенсионира" (1970), "Лудостта на величията" (1972), "Приключенията на равина Жакоб" (1973), "Скъперникът" (1980), "Зелева супа" (1981) и др.

Тук, обаче, се налага да поставим един "водораздел" в живота на актьора след датата 15-и март 1973-та година, на която Луи дьо Фюнес е удостоен със званието Рицар на почетния легион.

С тази висока чест, за жалост се слага началото на един черен период в живота му. Дьо Фюнес практически спира да се снима, защото се разболява тежко. През март 1975-а година получава инфаркт и едва оцелява.

Спира да работи и славата му сякаш почти угасва, когато се случва нещо съдбовно.

Но, да тръгнем от една публикация, в която пише: "Тъкмо когато Луи окончателно реши да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда цветя и да пише мемоари, Клод Зиди покани актьора за участие в "Крилце или кълка".

Съдбата дава втори шанс на актьора, но по споменатите вече здравословни причини, първоначално той отказва ролята. И след това внезапно събира кураж, връща се в Париж и започва работа по филма, който ще го направи световно известен. На снимките работи под лекарско наблюдение и избягва шумотевицата и вълненията.

Луи дьо Фюнес не обичал да шофира, често ходел на риболов и отглеждал розите в имението. Така разтоварвал напрежението и "предпазвал другите от лошия си характер". Актьорът е автор и на сценариите на много филми: "Зелева супа" (1981), "Замразеният" (1969), "Оскар" (1967) и "Големият ресторант" (1967). И, както вече споменахме - и режисьор на "Скъперникът", за който грабва наградата "Сезар" през 1979-а година, за ролята си като скъперника Арпагон.

Малко след приключването на снимките на "Полицаят и полицайките", на 27-и януари 1983-та година Луи дьо Фюнес умира в дома си в Нант от инфаркт. Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие. Съпругата му Жана умира на 7-и март 2015-а година на 101-годишна възраст и е погребана до любимия си съпруг.

Любопитно е какво разказва тя самата за Луи. Преди смъртта си той не говорел за ролите си, а за това, че синовете му "излезли магарета" - тормозел се, че никой не пожелал да наследи професията му. Давал пример със себе си - че от ранна възраст си мечтаел да стане актьор и направил всичко, за да го постигне.

Това разказвал и на синовете си, но както вече казахме, единият става лекар, а другият - летец. С първородния си син Даниел се виждал тайно. Това също е било една душевна болка за актьора.

Кариерата на Луи дьо Фюнес започва, когато вече е на 31, но той бързо "наваксва" и остава в историята на киното като един от най-великите филмови комици.

"Абсолютно не съжалявам, че актьорската ми кариера се разви толкова бавно. Именно тази бавност ми помогна да разбера напълно професията си. Когато бях неизвестен, се опитвах да нарисувам малки роли с детайли, жестове, изражения на лицето. Имам комичен багаж, който ми помогна да направя кариера. И ако отново трябва да започна кариера, щях да повторя отново избрания път", казва актьорът в едно интервю.

Е, няма втори Луи дьо Фюнес - толкова характерен и завладяващ; с една само гримаса предизвикващ бурен смях до сълзи. Днес ни остават филмите му - запомнящи се и любими завинаги.