Една година от руската агресия върху демократичния свободен и цивилизован свят.
Целият свят скърби, че американците успяха да опазят мира по земното кълбо навсякъде освен в Украйна. Трепането на бебета и деца в Донбас не помогна да се наложи демокрацията и цивилизацията в източна Украйна и сега сме свидетели на допотопната саморазправа на изтока със свободния свят.
Днес е ден за траур и за жълто-сини знаменца. Ще си затворим очите удобно, защото кухата кутия зад тях ни го позволява, за всичките избити и избивани от запада в Близкия изток и Африка, терорите в Южна Америка и всички помним Сърбия.
И докато ни правят на балами, разигравайки си игричките, ние сме тези, които убиват справедливостта. Убиваме я като не я разбираме. Като я изкривяваме. Като считаме, че е справедливо да се избиват децата на Донбас, но не е справедливо някой да застане пред тях и да насочи дулото си срещу гнусните жълти ръце на тези сили, които няма да се спрат пред нищо, за да владеят каквото им е изгодно.
Справедливостта често се ражда в кръв. Независимо дали ни харесва или не. Много неща не зависят от нас в този свят. И едно от тях е, че когато сееш ветрове, ще жънеш бури.
Слава Русия, която единствена от целият свят чу плача на децата в Донбас. Слава за една година в жертви в името на справедливостта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар