1985 г.: Концерт на най-популярните съветски песни с най-известните ни изпълнители
Сигурно знаете, че по време на соца много изпълнители се оплакваха, че ограничават репертоара им със забраната да пеят на английски. Имаше такива "квоти", така да се каже.
Сега, в по-новите демократични времена, най-онеправдана се оказа родната музика, но това е друга тема.
Само един пример: Дори в "Гласът на България" се пее прекалено много на английски.
Кой може да забрани, обаче, да обичате музиката, която харесвате?! По-старото поколение българи, отраснали в годините на соца, все още изпитват носталгия по старите съветски песни. Всъщност, в цял свят танцуват на "Калинка, малинка" и тя е любима на много хора, без каквито и да е политкоректни съображения.
Да не говорим, че една част от тези песни са антифашистки, от Втората световна война. Т.е. идват от събитие, осъдено от всички прогресивни хора по света.
Наскоро пък се уверихме, че любовта към Висоцки и неговите "блатни" песни е все така жива в сърцата на българите. Ние години наред бяхме горди, че кариерата на най-голямата руска звезда Алла Пугачова, тръгна от България - от "Златният Орфей". Радваме се, че Филип Киркоров по всякакъв повод не пропуска да отбележи, че е българин.
Песента и спорта винаги са били свързващо емоционално звено между хората по света. Днес се посяга и на това, но ако на спортистите се пречи да се състезават, а на певците - да пеят политически "неудобни" песни, то никой не може да забрани на обикновените хора да си имат свое мнение по въпроса.
Артистите, най-общо казано, по правило често се нагаждат към конюнктурата, за да бъдат "удобни" на властта. Всяка власт си е имала своите любимци.
Въпросът е дали сега биха се отрекли от думите, които са произнесли някога?
През февруари 1985-а година, както се казва "на ръба на демокрацията", в някогашния Дом на съветската наука и култура на ул. "Шипка" в София, се провежда концерт, посветен на най-популярните съветски песни.
Участват най-известните ни певци, композитори и състави: Коста Цонев, Петър Ступел, Бисер Киров, Росица Борджиева, Орлин Горанов, Грета Ганчева, "Тоника-СВ" и др.
В залата са звучали песните "Ех, дороги", "Огоньок", "Жди меня", "Катюша", песента от филма "Белоруската гара", "День победы", "Птица счастья", "Старинные часы", "Подмосковные вечера", "Милион алых роз" и други познати и любими на по-старото поколение песни.
Тогава в залата е и фотографът Иван Григоров, а репортер на в. "Поглед" успява да се срещне с някои от участниците в концерта и да разговаря с тях.
В кратки откъси, ето какво казват по онова време част от изпълнителите:
Благовест и Светослав Аргирови:
"Нашите най-първи изяви като певци са свързани със съветската песен.
Бяхме в детската градина, когато майка ни ни научи да пеем "Пусть всегда будет солнце". Изпълнихме тази песен пред публика и жури. Там ни чу Георги Самарджиев, ръководител на представителния пионерски хор "Детска китка".
И веднага ни покани да станем солисти на този хор. Бяхме на 6. Скоро след това запяхме "Альоша" и започнаха да ни канят навсякъде, в цялата страна - на концерти, тържества и празници.
Поканиха ни да гостуваме и в чужбина с "Альоша".
През 1971-ва година бяхме сред делегатите на първия фестивал на дружбата на българската и съветската младеж в Киев. Пяхме "Альоша" в огромната зала "Украйна".
Пели сме "Альоша" в Артек, Москва, Познан, Хелзинки и на още много места по света.
Пяхме я и на вълнуващия концерт по повод награждаването на Леонид Брежнев като "Герой на Народна република България" през 1973-та. Брежнев ни подари юбилейната значка "100 години от рождението на Ленин". (Братя Аргирови, интервю пред в. "Поглед", 1985 г.).
Бисер Киров споделя в интервю пред същото издание огромната популярност на съветската композиторка Александра Пахмутова и че е особено привързан към нейната "Песен за тревожната младост". Припомня, че тази песен е била класирана като любима и от читателите на в. "Поглед".
Орлин Горанов разказва, че песента "Для тебя" е на сърцето му, защото е свързана с негов много скъп личен спомен. При едно от пътуванията на композитора Ян Френкел до България, двамата се запознали и Френкел изпълнил на пиано "Для тебя". Орлин Горанов толкова харесал песента, че композиторът му написал нотите й с посвещение.
"Това е една песен, която много обичам и винаги съм пял с особено топло чувство", казва Горанов.
Ралица Ангелова от "Тоника-СВ" пък разказва пред в. "Поглед", че впечатлила с нейното изпълнение на "Милион алых роз" самата Алла Пугачова, която й подарила своя плоча с автограф. На един концерт пък млад мъж подарил на Ангелова три плочи на Алла.
"Публиката навсякъде запява с нас!", казва Росица Борджиева пред репортера на някогашния "Поглед". По онова време тя изпълнява популярната "Старинные часы". "Няма място в България, където да не съм пяла тази песен, и навсякъде публиката е запявала с мен", казва певицата в интервюто от 1985-а.
Някои от споменатите вече не са между живите, но със сигурност един Бисер Киров до края си не изневери на любовта си към руската песен и руската култура, изобщо.
"Който пее, зло не мисли", казват много народи. А също и че "песента няма граници". "Границите ги слагат политиците!", смятат много изпълнители. И не само те, на това мнение е и публиката.
Така че въпросът "Кой спира микрофона?" е реторичен въпрос.
Еми Мариянска, Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар