Новите дрехи на разговора

Не се правете на тъжни и засегнати. Лицемерието ви е грях - все по разпознаван грях. Грехът заради устите, които запушвате. И гласовете, които не чувате. Иначе - много държите на разговорите, нали? 

 

Георги Господинов е абониран за Панорама. Така беше и по соца. Имаше абонирани за екрана. Демокрацията нищо не промени.

Но днес Георги Г. каза, че разговорът е счупен. Намекна, че разговорите не бива да се обличат в патриотични дрехи. Дали не каза и национални дрехи?

Каза и че трябва да сме на страната на нападнатите.  Така е, но в разговора кои са нападнати има много остри парчета от писателско лицемерие, тип Георги Г., но да оставим това.

Ядосан съм.

Защото никой не казва в “Панорама” как се счупи разговорът и как за това бяха обвинени “патриотичните” дрехи на разговора.

Но аз мисля друго и имам право да мисля друго. Разговорът се счупи тотално, когато някой се опита да го разсъблече от нормалното и да го облече в либералното.

За тия нови дрехи не говори никой по телевизията.

Либералните дрехи като един социалистически реализъм. Либералните дрехи като едно оголване не просто на кожата и плътта на нашия разговор, те оголиха костите на този разговор.

И в този разговор на едната страна някой не иска да даде думата. Както преди, помните ли?!

Така разговорът, за който говори и Георги Г., че и Нойзи, и всички други професори и вувузели на либералното - стана монолог.

Монолог познат единствено от близкото ни минало. Писатели и вувузели отричат разговора, после ходят в “Панорама”, за да кажат, че разговорът е счупен.

Не е счупен. Долу, при сланината и при ракията от Априлци, от които Нойзи се гнуси - там реалният разговор върви. И в него няма присъди. Има подигравки за нашата съдба - че я повтаряме и при комунисти, и при либерали. И при извънземни да дойдат - пак ще я повтаряме тая съдба, защото по българската стълбица до говоренето в “Панорама” се катерят само избрани от нечия чужда империя верни хора. Преди на оная империя. Сега на другата.

Безпощадно, безбожно и безнадеждно това повторение е.

И така разговорът е счупен, намесих Нойзи, защото именно диалогът е счупен. Счупихте го вие, които обличате всяко улично куче в либерални дрехи.

Вие, които се преоблякохте - от сивите дрехи на комунизма минахте на шарени дрехи, характерни за детската градина и онова знаме. Но в тая премяна има едно неудобство - и старите, и новите дрехи са тесни и неудобни, и неудачни за всички нас - обикновените хора, които не живеем за нечия Империя.

Като стана дума за дрехи - не искаме да носим нито сивата ватенка на миналото, нито цирковите дрехи на светлото ваше бъдеще. Все си е униформа за мен.

Та исках да кажа на Георги Г, който никога досега не съм коментирал: Новите дрехи на разговора са като дрехите от оная приказка на Андерсен. Няма такива дрехи, разговорът е един гол ваш монолог, който всички други търпим.

Така че - не се правете на тъжни и засегнати.

Лицемерието ви е грях - все по разпознаван грях.

Грехът заради устите, които запушвате. И гласовете, които не чувате.

Иначе  - много държите на разговорите, нали?

Мартин Карбовски, Lentata.com