Параван, параван
крия се от тук, от там
вися, стоя, крася
дали съм само параван
вътре, вън, отпред, отзад
скрит, покрит или открит
аз съм просто параван
малък или пък голям
пак съм параван
обличам и събличам
тайните обичам
довереник и страж съм ням
параван, параван…*
С това лирическо отклонение ни се ще да дадем нашия скромен принос към разширяване на значението на все по-популярната напоследък дума “параван”.
В исторически план тя води началото си от латински език, в смисъл защита, предпазване от нещо.
После навлиза в английския, обозначаваща моден за времето си интериорен аксесоар, предназначен да крие определени неща от любопитни погледи.
Моден дотолкова, че прочутата Коко Шанел си направила колекция от цели 32 паравана.
Този артикул покорил не само Европа – славата му тръгнала от Китай, после превзела Япония. В Китай една от функциите на паравана била чисто утилитарна – да предпазва от течение.
Другото практическо значение на този евъргрийн артикул било да внушава усещане за интимност и поверителност, като се позиционирал в стаята така, че да се обособи закътано място за преобличане или задоволяване на някои физиологически нужди.
След Китай, Япония и Коко Шанел, и ний дадохме нещо на света по отношение на паравана. Това сториха българските законотворци от последния парламент с промените в Изборния кодекс, като вместо тъмна стаичка за гласуване, въведоха изискване за параван като мястото за подаване на вот.
Както е видно от законотворческата воля, с това си предназначение българската обществено -политическа реалност рязко скъсва с традиционното значение на тази дума. И с практическата функция на артикула, свързана със защитата от течение например. В българския вариант това приспособление е призвано да крие от любопитни очи откъде духа политическия вятър – от дясно ли, от ляво, център-дясно или отникъде, поради трайно безветрие и застой.
За задоволяване на някои физиологически нужди, за каквито се е ползвал традиционният параван, в българския вариант изобщо не може и да става дума. Още повече, в последно време драгият избирател, както впрочем и т.нар политически елит, по ред причини страдат от изборна констипация. И на този етап нито чай “Сена”, ни “Натуралакс”, нищо не помага, така че…
Историята мълчи за това как параванът е навлязъл в бита на древен Китай. Повторното му откритие в българската обществено-политическа действителност с промените в Изборния кодекс обаче е съпроводено с разгорещен дебат. Оживено се коментира например колко висок да е паравана, колко широк, дали да е от плътен материал, или от оризова хартия и прочие…
Дебатът е ожесточен, а най-вероятно ще се сгорещи още повече, след края на предстоящите избори през април. По простата причина, че тъй като законотворците ни не са определили параметрите и конструкцията му, като нищо този пропуск може да се използва като мотив за обявяване на изборите за фалшифицирани.
Служебният кабинет изглежда е прозрял тази възможност и заяви, че не му е работа да описва техническите параметри на изборния параван. Като типично широко скроен кабинет, той обяви, че налагането на какъвто и да е стандарт би довело до ограничения. Каквито за една прогресираща и демократична държава като нашата са недопустими.
Очевидно, в името на демокрацията, с консенсус трябва да приемем заключението на правителството, че параванът е мобилната версия на тъмната стаичка. И всякакви съмнения около тълкуването и ролята му не налагат допитване от спешен порядък до Европейската комисия и лично до Урсула фон дер Лайен, както и преработване на Плана за възстановяване, във връзка със стандартизация, възлагане на обществена поръчка и производство на изборни паравани у нас.
Ако все пак червеят на съмнението ви гризе, вземете инициативата в свои ръце. И на изборите, освен с идея за кого да гласувате и телефон, с който да заснемете този сакрален акт, се явете и със собствен параван.
Така тайната на вашия вот ще бъде стопроцентово гарантирана.
*текст – народен, музика – как дойде
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар