Чисто българско изобретение е префасонирането на паметници.
Създаден в конкретен исторически момент, паметникът свидетелства какво е било - добро или лошо. У нас обаче монументите са прекроявани по волята на силните на деня. Вкарват ги в крак с времето и обръщат истината в лъжа.
Издевателствата тръгват от националния герой Христо Ботев. През 1901 г. се отбелязва четвъртвековен юбилей от подвига на неговата чета. В тази връзка е решено да се вдигне паметник на Околчица. Основният камък полагат на 20 май с хор, речи и тостове. Вестник „България“ хроникира:
„Длъжни сме да поменем, че общото народно тържество биде малко накърнено от поведението на социалистите, които не знаем защо, бяха причислили Ботева към своята партия и в своите речи и декламации не изпущаха случай било да правят пропаганда на своите убеждения, било да оскърбяват граждани и военни.“
Строежът на монумента започва чак през 1936 г., завършен е 1939 г. Величествен кръст от железобетон с облицовка от бял врачански камък извисява снага. „Това е т. н. опълченски кръст, който вместо кокарда е пришит на опълченските шапки. С него е украсено и Самарското знаме“, обясняват от инициативния комитет.
Светият символ боде очите на комунистите
Потомците на някогашните социалисти. Едвам изтрайват до 1947 г., когато кръстът е ампутиран. На негово място е присадена петолъчна звезда. В чест на загиналите под османско робство, в борбата против фашизма и капитализма и Отечествената война.
По същото време се гаврят и с Паметника на Царя Освободител в центъра на столицата. Открит през 1907 г., той е дело на бележития италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Уникален е с това, че груповите композиции са персонифицирани. Почти всяка фигура изобразява конкретен участник в Руско-турската освободителна война.
Когато България е обявена за република, скриват царя зад ограда от тараби - да не дразни републиканците. Най-крайните настояват да го претопят в кранове за чешми и копчета за дрехи. За щастие по-наблюдателните забелязват, че ездачът носи фуражка и не прилича на монарх. Надписът обаче уточнява: „Царю Освободителю. Признателна България“.
Това неудобство е отстранено с козметична хирургия. Буквите са извадени като развалени зъби и заместени с протезата: „На братята освободители“. Сега оригиналният текст е върнат, но дупките от старите нитове личат.
В Княжеската градина е Паметникът на Съветската армия.
Пак историческо несъответствие
Градината е „княжеска“, а в нея размахва автомат червеноармеец.
След превратния Десети ноември новоизлюпените демократи упорито се опитват да вкарат монумента в крак с времето. Боядисваха го във всички цветове на дъгата, за последно му натрошиха надписа.
Малцина знаят, че идея да се префасонира има още през социализма. Паметникът е вдигнат през 1952-1954 г. Пъстър творчески колектив се труди над мегаломанското построение. Има бездарници и таланти като Любомир Далчев. През 1979 г. той емигрира в САЩ, отвъд океана преосмисля своя принос в поръчковия монумент. Дава инструкция какво да се махне от неговата композиция „Октомври 1917 година“.
„Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на лица от антуража“, сочи скулпторът.
Далчев е недоволен и от Братската могила в Пловдив. Настоява да се изрежат групите „Зараждане на социализма“, „Стачен пост“ и „Бойни другари носят партизанин“. В наши дни Общината се консултира със Ставри Калинов и Георги Чапкънов.
Двамата огледаха обекта и заключиха, че може да стане. Няма да излезе много скъпо, увериха двамата специалисти.
Изкуството, както природата, не търпи празно пространство.
Какво да се имплантира на мястото на махнатото?
На този проблем авангардно решение даде Карлово, което не ампутира, а демилитаризира паметника в центъра на града (на снимката). Пуснаха пожарникарска стълба до ръката на партизанската мадона, която стиска автомат. Доброволец се изкачи и отряза оръжието. После залепи факел - символ на просвета и благоденствие.
Автоматът беше шпагин, най-масовото съветско оръжие по време на войната. И най-често срещан в ръцете на гранитните и бронзови витязи, пръснати из родината. Той е много удобен за преработка. Маха се само цевта, прикладът се поизчуква, а кръглият пълнител служи за основа на факел.
Факел обаче не може да гори на Паметника на Съветската армия. Защото шпагинът не е във вертикално положение. Най-удачно е върху пълнителя да се присади китка цветя.
Така със замаха на гения ще спестим много средства и усилия за местене на монумента. На своето изконно място ще бъде в крак с времето.
Росен Тахов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар