Столичният общински съвет (СОС) миналата седмица прие решение, с което възложи на кмета на София Йорданка Фандъкова да поиска от държавата да премести от Княжеската градина монумента „Паметник на Съветската армия", който е държавна собственост.
Решението бе взето след бурни дебати в СОС, продължили няколко часа. „За" преместването гласуваха 41 общински съветници, 13 бяха „против" и 1 „въздържал се".
Паметникът на Съветската армия е монумент, разположен в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветен на съветската Червена армия. Построен през 1954 г., десет години след Деветосептемврийския преврат от 1944г г. От много време този паметник е предмет на разгорещени спорове относно неговото предназначение и бъдеще.
Най-важният проблем на София и България ли е преместването на монумента?
В момента сме в предизборна кампания. Никой обаче не говори по какъв начин ще разреши проблемите на българите. Отсъства политически дебат за належащите актуални теми, въпреки че по време на предизборна кампания именно това трябва да се случва. Всъщност дебат изобщо липсва. За сметка на това упорито се заговори за преместване на Паметника на Съветската армия.
От „Демократична България", естествено, се активизираха по тази тема. Проблемът е, че освен преместването на монумента, не чуваме нищо друго да предлагат, освен да предоставяме военна помощ на Украйна. Демек, да дадем оръжия, които нямаме. Но това е друг въпрос. Т.е. говори се за външнополитически въпроси, липсват истинските вътрешнополитическите теми, като преместването на паметника е единствено на дневен ред.
Защо е толкова спешно точно сега да решим съдбата на монумента?
Толкова ли се изчерпаха идеите на дясномислещите партии и хора, че само това успяха да измислят? Това ли е въпросът, който най-правилно обслужва едни партийни цели в предизборната кампания? Какво си мислят, че ако успеят да се „преборят" за преместването на паметника, ще си повишат рейтинга? Странно. Само това ли успяха да измислят?
След този паметник сигурно ще дойде време да се преместят и паметниците на Съветската армия в Пловдив и Бургас, известни с името Альоша. Ако с тяхното преместване или премахване се разрешаваха с магическа пръчка проблемите ни, нямаше да имам нищо против да говорим за това. Истината е обаче, че това няма да допринесе за абсолютно никакви ползи, освен да зачеркнем историята си. Само че с премахването на монументите от времената преди 1989 г., не постигаме абсолютно нищо. Историята си ни остава. Вместо да се поучим от нея, ние искаме да я зачеркнем с премахването на паметници, но не това е начинът.
Постоянно говорим за разбиване, за разрушаване, за събаряне
Никой обаче не казва нищо, че ходим по разбити тротоари, ако въобще ги има. Чупим си колите по надупчените като швейцарско сирене дупки по улиците. Хората вече нямат зелени площи, защото те се застрояват. Стоим все повече време в задръстванията. Дишаме все по-мръсен въздух. Няма места за децата ни в яслите и детските градини. Демографската криза ни унищожава като нация. Инфлацията понижи доходите на българите. Това е само за пръв поглед. Проблемите не само не намаляват, но дори се увеличават. Преместването на паметника ли ще ги разреши?
Преди години взривихме (от втория път) мавзолея на Георги Димитров. Това да разреши някои проблеми? Станахме ли по-богати, по-образовани, по-можещи? Мисля, че отговорите всички ги знаем, но искаме отново да се пробваме да рушим (преместване). И този път резултатът ще бъде идентичен, както с мавзолея.
Вместо да градим, ние рушим (преместваме)
Някои може да не харесват времената преди 1989 г. Но не може да ги зачеркнем. Хубави - лоши, те са част от историята ни. Дори от нея може и пари да изкараме. Ако беше превърнат мавзолеят в туристическа атракция, със сигурност щеше да има чужденци, които биха искали да „видят" част от историята ни. За някои от нас може да е лоша, за други да е хубава, но за чуждестранните туристи щеше да е интересна.
Същото важи и за Паметника на Съветската армия. Виждам често, че и туристите преминават през това място и с интерес го оглеждат, а гидовете им разказват как и защо се появил. След това какво ще им разказват за това място, когато има само градинка? Между другото, като гледам колко млади хора се събират на него, по нищо не личи, че толкова много им пречи.
Ако нещо не ти харесва, ти не отиваш на него всяка вечер да се събираш с приятели именно там. Същата картинка се вижда и на площадите на паметниците на Альоша в Пловдив и Бургас. Омразата към тази епоха дори поражда поощряване на вандалските прояви. Това си е чисто пропадане на една нация, след като поощрява хуленето, вандализма и рушенето. Така че нека се съсредоточим върху наистина важните проблеми на българите, защото липсата на образование води до тотален упадък на нацията ни.
Хората не се интересуват дали даден паметник ще бъде премахнат или не, ако няма какво да ядат, не могат да образоват децата си и няма тротоари и улици, на които да ходят нормално и да карат колите си, без да се налага за заобикалят дупките. Както ние се опитваме да заобикаляме дупките, така и политиците заобикалят истински важните въпроси, занимавайки ни с преместване на паметници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар