Да не сме дневални по Навални.
Стигнахме да се радваме на политически оскари. Чудо голямо.
Едва издържах първите три минути на този филм, който е твърде скучен за мен, дори като документален. Всяко филмче за делфини и крави по Нешънъл джиографик е далеч по-интересно. Нека не сме дневални по Навални, още повече всяка история има две страни. А историята, както знаем я пишат победителите. Така че, дайте си малко време за верните отговори.
Освен това какво е значението днес на един Оскар, като видяхме какви актриси са номинирани, слава Богу - ненаградени. Една от тях си седи в България и се хвали с гаджето си. Някакъв приел статуетката от името на цял екип, после не може да се нахвалим, че българин е спечелил Оскар. И всички те изглеждат като пръднали в трамвай, очевидно осъзнават, че не са съвсем на мястото си.
Хайде, по-леко, моля. Ние имаме герои на нашето време всеки ден, без да ни ги определят американците. Нека се поклоним пред тези герои, необезличени от онези стандарти. Аз лично предпочитам да получа карта за градския транпорт, отколкото Оскар. Нека не бъдем дневални по Навални. Не ни отива, толкова сме далече от всичко. Тази възрадост само подчертава колко сме уязвими и комплексирани за отвъдокеанско признание. И отговаря на въпроса, защо сме вечно в надупена позиция, притихнали в очакване. България може да бъде номинирана за Оскар, БАФТА и Сезар за категория Притворство. Но най ще ни подхожда Златната скилидка.
Искам си „Ну, погоди“ и от време на време „Хубава жена“.
Евгени Минчев
/Лондон, Мейфеър/
Няма коментари:
Публикуване на коментар