Александър Морфов - Самураят и сцената

„Аз съм Хамлет, принцът на лутането” е ключова реплика, изречена от режисьора на „Хъшове“ преди десетилетия, но останала като „морфов код“ за кариерата и живота на един от големите български театрали 

 

Дисциплинарното уволнение на Александър Морфов от Народния театър удари културния пейзаж в страната като „пушката на Чехов“ в третото действие. Но пиесата продължава, а завесата сигурно дори и не мисли за спускане. 

„Аз съм Хамлет, принцът на лутането” е ключова реплика, изречена от режисьора на „Хъшове“ преди десетилетия, но останала като „морфов код“ за кариерата и живота на един от големите български театрали.

„Те се опитват да ме унищожат, но от друга страна се чува това, което искам да кажа. И въобще не ме интересува какво ще бъде по-нататък. Аз не съм човек с административни, процесуални и всякакви такива идеи. Не ме интересува! Действам импулсивно, така както душата ми го иска. А аз искам едно единствено нещо - истината да излезе наяве.“ 

Тези първи реплики на Морфов след уволнението говорят достатъчно за неговата природа и порода. За неговата „морфология“, ако щете. Той влезе в открит конфликт с директора на Народния театър Васил Василев и надраска на два пъти вратата на вече хвърлилата оставка пиарка Велислава Кръстева. Месеци наред скандалът произвеждаше заглавия и интерпретации, разделяше гилдията и обществото, провокираше спорове.

Развръзката дойде тази седмица, ала махането на Морфов очаквано разгневи артистичните среди. Актьори излизат на протести в негова защита, а ден след уволнението, от Народния театър публикуваха позиция:

„През последните четири месеца Народният театър „Иван Вазов“ бе подложен на системен натиск с тенденциозно провокирани конфликти... Саботирането на новото ръководство на театъра и персоналните атаки към директора Васил Василев с несъстоятелни обвинения имаха за цел неговото отстраняване, за да се извърши служебно, политическо назначение от бившия министър Минеков. Такова намерение г-н Минеков декларира нееднократно в свои медийни участия.

Г-н Александър Морфов бе освободен дисциплинарно от административния пост на Главен режисьор на Народен театър „Иван Вазов“. Позицията „Главен режисьор“ беше създадена от настоящото ръководство на театъра специално за г-н Морфов, чието завръщане в българския театър след дългогодишна пауза беше подготвено именно от директора на театъра г-н Васил Василев... За съжаление през изминалите месеци г-н Александър Морфов не съумя да намери диалог със своите колеги и да се ангажира трайно с ръководните процеси в институцията, съгласно предоставената му позиция. За сметка на това непрекъснато провокираше конфронтации с различни членове на трупата, осъществявайки непрестанен натиск, отправяйки нападки и обиди към актьори и ръководство.“

Морфов не за пръв път се разделя с Народния театър. Отваряме архива и четем информация от „Труд“ през 2015-а: „Преди броени дни министерството на културата разпространи изненадваща новина: директорът на Народния театър Александър Морфов внезапно е подал оставката си. Както преди 14 години, когато беше директор на националния театър и рязко си подаде оставката след една година. И никой - нито министърът, нито театралният екип на театъра, нито дори той самият - успяха да дадат достатъчно изчерпателно обяснение на случващото се.“

Преди да израсне до режисьор с европейски мащаб, Морфов сменя много и различни професии, свързани с кухнята на театъра. Първоначално е бил сценичен работник, осветител и театър-майстор. Междувременно участва като актьор във филмите „Любовното лято на един льохман”, „Козият рог” и др. Пътят му минава през Сливенския и Родопския драматичен театър, за да стигне до театър “София” и Народния театър, където звездата му изгрява ярко. Морфов е ученик на Юлия Огнянова от провокативния й клас за куклена режисура във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” и телевизионна режисура в класа на Георги Дюлгеров. Оттам и влечението му към трансформацията на тъжния клоун и заиграването с множеството маски. Сред най-катарзисните му постановки безспорно е „На дъното” - перла в короната на Народния театър в края на 90-те, с паметното участие на Наум Шопов, Валентин Ганев, Рени Врангова и др.

Морфов поставя успешно в Русия в продължение на години и печели престижни награди в Москва и Санкт Петербург. Поставял е още във Франция, Швеция, Македония, Румъния и Латвия. Печелил е многократно основните театрални призове в България. А сега големият въпрос остава - дали този „самурай от сцената“ пак ще се завърне в Народния театър?

Поставя в Народния театър от три десетилетия

Александър Морфов е роден през 1960 година в Ямбол. Завършва математическа гимназия, а после се подвизава в Сливенския театър като сценичен работник и осветител. През 1984 г. е приет във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, завършва режисура за куклен театър през 1990 г. в класа на Юлия Огнянова и кинорежисура при Георги Дюлгеров през 1994 година.

От 1993 г. Морфов е режисьор в Народен театър “Иван Вазов”, където е поставял “Дон Кихот” (1994), “Сън в лятна нощ” (1996), “Бурята” (1995) „На дъното” (1998), “Вълшебна нощ” (1995), “Декамерон” (1999), “Хъшове” (2004), “Дон Жуан” (2006) и др.

"Труд"