Разликата е в отношението към по-слабия

Кои са тези хора, които смеят да ни кажат, че в този свят, този техен шибан грозен свят, няма място за НАШИТЕ деца? 

 

Разликата между социализма, комунизма или както щете го наречете и неолиберализма, капитализма и н@цizм@ е в отношението към по-слабия.

Нито една от двете идеологии не отрича съществуването на масите, които са по-слаби, по-неуки, по-неспособни от определени индивиди, които я поради дарбата си, я поради възможностите си, притежават умението да се движат по-бързо напред.

Разликата е в отношението към по-слабия.

Докато неолиберализмът, който е нищо повече от една деликатна, "общественоприемлива" и използваща по-меки форми на саморазправа с хората с "нечиста кръв" форма на н@цizм@, гледа на масите като на същества, които заслужават да лазят в калта, щом не могат да се адаптират в Новия свят, то социализмът гледа на тези хора като на индивиди, за които трябва да бъде създадена подходяща среда, за да водят пълноценен живот. 

Докато неолиберализмът, счита че някои са по-добри от други и заслужават щастие и благополучие и не са длъжни на никому, социализмът, счита че именно по-добрите и по-умните са тези, които трябва да изведат масите напред.

Нещо, което можете да намерите във философията на Левски, Ботев, Раковски. На всеки, който някога е правел нещо за народа си. Дори на страдащите от интелектуален делириум евро-атлантици и в частност неолиберали, които желаят да управляват тези маси и "да ги изведат по-напред". Те, хем считат че всеки се оправя сам в този живот и никой не му е длъжен, хем се пънат всичките тези тъпи и прогнили маси да ги изберат, за да може после същите тези умни и красиви да оправят живота на тези маси. Що за тъпота е това?

Замислете се що за прогнила идеология е тази, която казва "не страдай за страдащия"; "не подавай ръка за помощ на нуждаещия се"; "не прави добро, защото човека, ако заслужава добро, той щеше да го е постигнал сам". САМ. САМОТА.

Замислете се как ви разделят и не ви дават да притежавате единственият инструмент, чрез който да ги срутите и унищожите - да бъдете общност. Защото за да съществува общността, е нужно наличието само на една предпоставка - емпатия към другия.

Но няма как да чувстваш емпатия към другия, когато считаш себе си за умен и красив, а другия за мизерен Ганьо, който си заслужава съдбата. А вие сами се замислете какви искате да бъдете. Дали хора, които считат себе си за повече от другите и ги гледат с презрение или хора, които считат себе си за повече от другите и им подават ръка, за да ги изведат на върха. 

На върха, където всеки има право да бъде и то, ако не ние, то нашите деца. Или нима считате, че има дете, което не заслужава да бъде щастливо и да живее един по-добър живот. Кое е това дете и кои са тези хора, които смеят да ни кажат, че в този свят, този техен шибан грозен свят, няма място за НАШИТЕ деца?

Персефона Коре