Как може да разберете, че глобализмът умира?
Когато представителите му яхнат националната идея като удавник - клечка, за да спасят останалата си, едва кретаща власт. Ще ги видите покрити с национални знамена; застъпващи се за национални каузи; тъпчещи предизборни торби с баница и сланина.
Меракът е да се улови Ганьо. Защото Ганьо очевидно глобализма не го лови. Нещо повече. Съвсем естествено и логично национализма започва да се разпростира все повече и повече сред населението като активна проява и това е нормален процес - противовес и спонтанна реакция срещу абсурдността и пошлостта, с която глобалистката идея бива насилствено налагана върху хората.
Представителите на евро-атлантизма са толкова неадекватни, че не разбират как мъчейки се да хванат Ганьо на въдицата, всъщност играят в неговия отбор като го легитимират като идея и затвърждават като явление в обществото.
Но жаждата за власт е жалка. Тя предава и идеи, и смисъл в името на реализацията си. Не си мислете, че тези изпразнени от съдържание същества, яхвайки националната идея, ще й дадат тласък. Напротив. Те ще направят с нея това, което направиха с идеята за толерантност и свързаност между хората - ще я изнасилят, извратят до неузнаваемост и с това ще отблъснат хората от нея. Те са чума, завзела здраво тяло, което тяло, разлагайки се, смърди.
Не глобализмът и евро-атлантизмът са врага на нормалния човек. Врагът му са тези, които яхват всичко, което може да бъде използвано за контрол на масите и самите маси, които кухо следват каквото е модерно. Много скоро ще трябва са се борим с един нов враг. Облечен в национални доспехи. Много скоро ще трябва да спасяваме национализма от новите националисти.
А те са пиявици, които могат само да смучат и изсмукват соковете на всяка смислена идея, докато я превърнат в умъртвен, изпит труп на някогашна мечта.
Персефона Коре
Няма коментари:
Публикуване на коментар