Грехът на Зеленски

Да посегнеш на историята си, за да се харесаш някому, значи да затриеш суверенитета си

 

 

"Зеленски се изплю върху дядо си", това е заглавието в ресурса "Политнавигатор" за указа на украинския президент датата 9 май да се преименува от Ден на Победата в Ден на Европа. В същото време той предлага 8 май да бъде "Ден на паметта и победата".

Някои казват: какво пък чак толкова е направил Зеленски, след като Ден на победата все пак ще има.

Първият му грях е изразен в цитираното заглавие. Дядо му Семьон Зеленски (1924-1980 г.) е ветеран от Великата Отечествена война, попаднал е на фронта още на 18 години, воювал е в тежки и опасни сражения, вдигал е в атака под вражески куршуми подчинените му войници и има два военни ордена.

Неговите трима братя са убити по време на Холокоста. Прадядото на самия президент също е убит от нацистите като евреин. За поколението на Семьон Зеленски, пък и не само за него, 9 май е сакрална дата, толкова свята, колкото е и рождената им дата. Или колкото е свята Коледа за християните. Или 24 май за нас, българите. Как ли бихме реагирали, ако за някаква нова празнична дата изместим 24 май с ден по-назад или по-напред?

За това поколение смяната на датата е кражба на Победата. Оплюване на целия нечовешки трагизъм и неистова жертвоготовност в невижданата схватка с нацизма. В такива случаи се казва, че дядото би се обърнал в гроба заради внука. По-вярно обаче би било друго. Семьон Зеленски си е отишъл от този свят не от насилствена смърт. Внукът му обаче е направил това, което хитлеристи не са успели - убил го е, и то чак след смъртта.

Със смяната на датите Зеленски извършва посегателство не само върху роднинските, но и изобщо върху украинските жертви на Холокоста. Той превръща историята във вещ, която мести на по-забутано място на паметта. Дали хибридната памет може да гарантира дълголетието на една нация?

Историческите дати са бойно поле на идеологията и е ясно, че Зеленски воюва с датите, за да влезе страната му по-бързо в ЕС или НАТО. Не случайно точно на 9 май в Киев кацна шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но да посегнеш на историята си, за да се харесаш някому, значи да затриеш суверенитета си, в най-добрия случай да останеш с хибридна независимост. 

И понеже и ние сме със същия суверенитет, някои у нас се чудят какво пък чак толкова е извършил Зеленски.

 Юри Михалков, "Дума"