Винаги съм се стремила да бъда далеч от съдебната системата – нито аз да се доближавам до нея, нито тя да се занимава с мен. И винаги съм успявала.
Но няма как да се дистанцирам от нея в политико-пропаганден план. Защото новите „демократични”, сиреч не тоталитарни, ръководители на прокуратурата още от началото на 90-те години започнаха да ни облъчват с всякакви, често екзотични изказвания.
Направи го още първият „демократично избран” на 19 февруари 1992 г. главен прокурор на Иван Татарчев, или „първият Обвинител № 1″ на демокрацията. Той първо ни обяви: „Над мен е само Бог“, а после и че ще докара Огнян Дойнов „в чувал”. За първото не зная, но второто със сигурност не можа да направи.
Последва го през февруари 1999 г. новият обвинител № 1 на демокрацията Никола Филчев. Почти веднага около който се завихриха множество скандали, но и зловещи събития като убийството на прокурор Николай Колев на 28 декември 2002 г., намерени подслушвателни устройства в собствения му апартамент и др. под. А след като престана да бъде главен прокурор продължи да проявява своеобразното си чувство за хумор като отговаряше по телефона с твърдението, че това е „Плод-зеленчук”.
Но май никой досега не е успял да се извиси до цветистия език в медийните изяви на сегашния главен прокурор Иван Гешев. За него са особено характерни литературно-историческите примери, макар че понякога се объркват. Както стана в случая, когато постави героя на Лев Толстой граф. Алексей А. Каренин на мястото на председателя на Временното правителство Александър Керенски в Зимния дворец през 1917 г.
През последните дни обаче прокуратурата успя да се изяви в пълна светлина. Един странен опит за атентат, предшестван от широко разгласени през март т.г. от прокуратурата телефонни разговори, в които някой си Къро подготвял отстраняването на главния прокурор, направи проблемите в ръководството на тази важна държавна институция видими за всички.
Да, ние и досега знаехме, че главните прокурори винаги се посочват и налагат от водещите в момента политици. Доказателства от рода на „ти си го избра” има предостатъчно. Че те изпълняват политически поръчки също не изненадва никого, особено като имаме предвид противоположния подход на прокуратурата към бившата кметица на „Младост” Десислава Иванчева и към сведенията за корупция в ГЕРБ и на Бойко Борисов.
Но такава размяна на обвинения и открито изразен страх, че ще могат да бъдат убити не от другиго, а от своя най-близък колега, както направиха Иван Гешев и заместникът му Борислав Сарафов, досега не е имало. И без да се изненадваме от факта, че за правосъдие в България едва ли изобщо може да се говори, все пак искам да попитам дали най-близкото сравнение със ставащото днес във върховете на нашата съдебна власт не е написаното и показаното в „Кръстника” на Марио Пузо/Франсис Форд Копола през наистина далечната 1972 г.? Само че както е казал един неудобен днес класик, историята обикновено се повтаря като фарс.
И в нашия случай вместо драматично напрежение и съчувствие, размяната на искания на оставки и обвинения в различни зависимости, изнудвания и престъпления предизвикват само искрени подигравки.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар