Любен Чаталов: Доброто кино умря някъде през 80-те години

Той е категоричен, че няма филм, който да заема специално място в живота му. „Всичките са ми дечица. Не може да не ги обичаш.“ 

 

"Доброто кино умря някъде през 80-те години на миналия век", каза в интервю за БТА обичаният български актьор Любен Чаталов. 

„Вече се правят филми, в които да се свърши историята, да бъде гледана и веднага след това забравена, защото идва следващата“, обясни актьорът.

За радост обаче през последните години е започнало да се обръща все повече внимание на филмите - български класики. 

„Радвам се, че младите започнаха да гледат и харесват филми на режисьори като Въло Радев и Бинка Желязкова. Хората гледат и харесват филмите и си казват: "Ама той бил хубав филм", но за съжаление вече няма кой да им го покаже и да им обясни“, смята Чаталов.

Любен Чаталов разкри, че е станал случайно актьор. В средата на 70-те години на ХХ век той заедно с Иван Иванов, също вече обичан актьор, започнали работа в метеорологичната служба на софийското летище. Там, обаче, работел и техният приятел Слави, който няколко години кандидатствал във ВИТИЗ, но все не го приемали. От слушане на репетициите му, Иван Иванов и Любен Чаталов наизустили всички етюди. Накрая Слави ги навил да кандидатстват заедно с него, на шега. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат. „Все успокоявах Иван, че накрая ще видят, че за нищо не ставаме, и ще ни пуснат да си ходим“. Те, обаче, ги приемат. „Останахме да следваме, защото преценихме, че е по-добре да си студент, отколкото да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов засне „Всичко е любов“, аз пък заснех „Игра на любов“ и като тръгна… чак до днес…“

Той е категоричен, че няма филм, който да заема специално място в живота му. „Всичките са ми дечица. Не мога да кажа, че не обичам това, защото е леко куцичко като роля. Но то ми е детенце, аз съм го „родил“. Не може да не го обичаш“, смята актьорът.

Актьорът  е роден на 24 февруари 1950 г. в София. През 1978 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Дебютът му е във филма „Бумеранг“ от 1979 г., но голямата му популярност идва с ролите му във филмите „Адаптация“ (1979), „Игра на любов“ (1980), сериалът „Записки по българските въстания“ (1976-1980), „Голямото нощно къпане“ (1980), „Лавина“ (1982) и много други.

Любен Чаталов продължава да се снима активно и днес във филми като „Чичо Коледа“ (2021) и „Като за последно“ (2021). През дългогодишния си творчески път застава на снимачната площадка за поредния филм или телевизионен сериал около 100 пъти.

Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци, а Стената на славата през Театър 199 в София пази негови отпечатъци и специален шарж.