Бунтът на шефа на частната военна компания (ЧВК) “Вагнер” Евгений Пригожин не се оказа военен преврат в Русия, а само шумен протест и то за кратко.
Още вечерта на 24 юни събитието приключи мирно, уреди го президентът на Беларус Александър Лукашенко и прибра Пригожин. Наказани няма, бойците на “Вагнер” отиват в полеви лагери “според плана”, както се изрази началникът им.
Не срещу президента Путин беше насочен този необичаен протест, а срещу военния министър Сергей Шойгу и началника на генералния щаб (ГЩ) Герасимов. Нищо ново и неочаквано в тази акция няма, предшестваха я серия остри словесни атаки на Пригожин срещу двамата, както и други генерали. От месеци той ги обвинява в тежки грехове, прави го с гневни и обидни думи.
Наричаше официалните военачалници на специалната военна операция (СВО) “малоумници”, “душевно болни” и “нещастни същества”. Сочеше ги за загрижени само за личното си благополучие и рахатлъка на техните семейства. Лично сочеше Шойгу, че е загубил ориентация за управление на войските и системно заблуждава президента Путин.
Още в началото на този крайно остър конфликт чеченският водач Рамзан Кадиров предложи: “Надявам се Шойгу да чуе призива ми и заповяда на генщаба на място да уреди проблема. Това е единственият по войнишки правилен изход.” Не го чуха.
Много странна, скандална и героична за мнозина фигура е Пригожин, изтъкана от вътрешни противоречия и външни конфликти. С еврейски корени, но не се хвали. Възпитаван от втория си баща ски-инструктора Самуил Жаркой, също евреин. Завършва спортна школа, учи известно време в химико-фармацевтичен институт, но е осъден за кражби на 2,5 г. затвор.
През 1981 г., едва 19-годишен, по данни на “Форбс” е осъден на 13 г. затвор за “мошеничество, сводничество на непълнолетни и разбойничество”, помилван след 8 г. Широка гама на реализация с вкус към конспирациите и опит в организираната престъпност. Пълноценна затворническа школа, изградила цялостен криминален манталитет.
В Русия този типаж се ползва с възторжени симпатии сред значителен процент от населението, където героизацията на фигури от подземния свят има вековни традиции.
От 1990 г. започва бизнес с продажби на хотдог, после и палачинки, разширява го с кафенета и закусвални, кетъринг в училищата. Награден е с трите степени на орден “За заслуги пред Отечеството” за “трудови успехи, принос за социално-икономическото развитие на РФ, усвояване на космоса, активна законотворческа (!) и обществена дейност.”.
През 2013 г. създава Агенция за интернет изследвания, която в медиите нарекоха “фабрика за тролове”. Дълго отрича, наскоро си призна. Била за “защита на руското информационно пространство от наглата агресивна западна пропаганда”.
В САЩ през 2021 г. обвиниха агенцията в “намеса в политическия процес и в изборите през 2016 г.”, ФБР обяви Пригожин за издирване и награда до $250 хил. за дадена информация за него.
Той дълго отричаше и че има нещо общо със създаването на “Вагнер”, призна едва през 2022 г. - 10 г. по-късно. Според западни данни активност на тази ЧВК е забелязана в Либия, ЦАР, Мали, Судан и Мозамбик. След доста успешните изяви на вагнерци в Украйна преди и след СВО сред повечето руски граждани авторитетът и на ЧВК, и на Пригожин е много висок.
Той е Герой на Донецката и Луганската републики, има негови снимки и със звездата на Герой на Русия. Руският ГЩ няма с какво в близко време да запуши оперативна дупка от 10 бригади с общо около 50 000 души боеспособен личен състав, колкото са “музикантите” според американски данни. Те са синоним на упорити, способни да изпълнят всяка задача мъже.
Сред тях има много бивши кадрови офицери, изхвърлени от армията като ненужни по време на предателите в Кремъл Горбачов и Елцин. Има и по-късно натирени, заместник в ЧВК днес е доскорошен зам-министър на отбраната. Именно такива опитни професионалисти изградиха тази военна структура, способна да побеждава и в Украйна, и в далечна чужбина.
Но отношението на генералите към тях беше и си остана студено, често им пречеха, поставяха им най-трудните задачи при слабо и дори недостатъчно въоръжение и боеприпаси. И не редовните части, а именно “Вагнер” превзе Бахмут с хиляди излишни жертви.
С протеста им конфликтът излезе на много високо ниво, на Кремълско. От Главнокомандващия Путин се очакват не само думи, но и решителни дела. Свързани с назрялата голяма промяна, нетърпяща повече отлагане. Недоволството от развитието на СВО е високо и в ГЩ, и във войските. Като е война, а това е очевидно, да обявява военно положение в страната!
Да се въвежда контратерористичен режим; да бъде атакуван противникът с тежки ракети и масирани бомбени удари; да се засили рязко контрашпионската дейност, включително с много по-големи права за съответните служби.
Горчив опит има Русия със забавянето на такива мерки. Чак след две поражения от шведите Петър I създава Тайната канцелария за борба с изменници и предатели, там изчезва дори синът му. Главното Управление на контразузнаването “Смерш” - (Смърт на шпионите) - е създадено на 21.04.1943 г. - почти две години след началото на войната.
Задачите му: борба с различните видове подривна дейност и други операции на чужди разузнавания; приемане на агентурно-оперативни мерки за недопускане на безнаказано преминаване на вражеска агентура през фронтовата линия; борба с антисъветските елементи, дезертьори, предатели и изменници.
Забавянето е причинило огромни загуби във войските и в тила на СССР. И сега ги причинява на РФ. Почти същите са и днес. Твърде дълго либералничи Путин, воден от геополитически съображения. Твърде силно му влияят разни външни фактори, олигарси и вътрешни търговски, индустриални и финансови структури.
Отдавна се знаят двамата с Пригожин. Протестът на “музикантите” е добре дошъл за президента Путин. Той е тест за лоялност към Кремъл в страната и навън. Както и необходим силен повод за решителни и кардинални промени в страната и спрямо нейните външни недоброжелатели. Повод за установяване на твърд режим.
Евгений Пригожин
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар