Навършват се 125 години от рождението и 100 г. от смъртта на Христо Смирненски.
Роден в размирни времена, живял кратко в бурна епоха и напуснал рано този свят в най-кървавите дни на Отечеството след деветоюнския фашистки преврат – дни, когато без съд и присъда избиват другарите му по идеи, честност и гражданска позиция.
По време на опелото му в „Св.Крал“ (днешната църква „Света Неделя“) вълнуващо слово произнася Гео Милев и гласът му пронизва стените на храма…
„Изведнъж всичко стихна – пише в спомена си сестрата на Христо Смирненски Надежда Измирлиева – пред олтара стоеше Гео Милев. Силно развълнуван, с искрена скръб и горест той говори за живота и творчеството на рано загиналия пролетарски поет. Краткото му прочувствено слово развълнува и трогна всички. Дълбоко скърбеше Гео Милев за ранната смърт на Смирненски – жертва на капиталистическите условия в страната.“
За тази задочна среща между Гео Милев и Христо Смирненски, между които е застанала смъртта, си спомня и съвременникът Коста Георгиев: „Опелото в черквата „Свети Крал“ току-що бе привършило. Пред потъналите в скръб почитатели на поета неочаквано се изправи Гео Милев. В занемелия храм прозвуча неговият вълнуващ глас. Той говори за тежката загуба, която понася българската поезия със смъртта на Смирненски, говори за неговите блестящи качества на изключителен поет“.
„И Гео Милев беше дошъл да се поклони пред тленните останки на Смирненски, но той се сбогува с него не като нас – продължава спомена си К. Георгиев, – това бе непосредствено след девети юни 1923 година. Време, когато не всеки имаше кураж да каже какво мисли.“
След две години и Гео ще го последва – убит от тези, които заклеймява и които днес прославят!
Двадесет интересни факта за живота на Христо Смирненски:
Роден е в много бурен и жесток период за българите, след Освобождението. Преживял е ужасът на 3 войни. Заради Деветоюнския преврат той умира, защото не може да бъде лекуван. Макар да е живял много по-малко, за разлика от други наши поети, загинали млади, той оставя най-много произведения за идните поколения.
Христо Димитров Измирлиев е истинското име на поета. Роден е на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш (днес Килкис). Намира се в Гърция, но по онова време е бил част от Османската империя. Баща му е бил сладкар и член на Македонската революционна организация, основана от Гоце Делчев. Интересен любопитен факт е, че още като дете в началото училище той започва да пише детски стихчета. Забелязват го едва, когато заживява в София при своя дядо по майчина линия и своя вуйчо Владимир Попатанасов. Последният е автор на множество публикации в софийската преса и на своя книга с поезия. Христо Смирненски учи първо в родния си град Кукуш от 1904 до 1908 г., след което заминава при дядо си в София до 1910. След това се връща при своите родители, където завършва гимназия. Много е искал да се запише да учи в Солунската гимназия. Поради липса на средства обаче, той се принуждава да прекъсне своето образование и да започне да помага на баща си в сладкарския занаят.
През 1913 г. цялото семейство на поета е принудено да напусне завинаги дома си, тъй като Кукуш е опожарен в края на Междусъюзническата война. Преселват се в София и живеят като бежанци в един от крайните столични квартали Ючбунар. След като се местят в София, той се записва в Техническото училище и започва да продава вестници заедно с по-малкия си брат Антон. Така те помагат на своето семейство. Заедно с по-големия си брат – Тома Измирлиев, започват да публикува стихове и проза през 1915 г. в хумористичния по онова време в. „К‘во да е“.
Интересен факт е, че тогава Смирненски е само на 16 години. През 1916 г. публикува и във в-к „Българан“. Подписва се с псевдонима Ведбал и в двата вестника.
През 1917 г. поетът постъпва във Военното училище като юнкер. Въпреки тежкия и строг режим той започва да работи като редактор във в. „Смях и сълзи“, където се подписва за първи път като Христо Смирненски. Други издания, в които работи Христо Смирненски, са „Сила“, „Народна армия“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Младеж“ и др.
През 1918 г. той публикува и своята първа стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, но не като Христо Смирненски, а под псевдонима Ведбал. Отново през 1918 г. в четвърти курс той става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък край Захарна фабрика. Тогава е потушено Войнишкото въстание. Ужасен от жестокостта, с която правителството убива метежниците, напуска Военното училище и тогава баща му е принуден да плати неустойка. След като приключва с Военното училище, той се включва в редколегията на в. „Българан“. В първия брой на хумористичното списание на Българската комунистическа партия „Червен смях“ той печата стихотворението си „Везните на морала“. В същото списание отпечатват и стихотворението му „Първи май“, точно на 1 май 1920 г.
През 1921 г. става и редактор на в „Българан“, а през 1922 г. Христо Смирненски основава свой хумористичен вестник, който кръщава „Маскарад“. През февруари 1922 г. той издава втората си и последна стихосбирка „Да бъде ден!“. Интересен факт е, че тя толкова добре се приема от читателите му, че още към края на същата година излиза и нейното второ издание.
Христо Димитров Измирлиев е публикувал под множество псевдоними. Най-известните сред тях са: Ведбал, Смирненски, Орезам, Южен Северняк, Кямил Ефенди, Нагел Смуглий, Окър-Кокър, Яким Егейски, Християн Снежни, Гаврош, Лорд Вилмон и Лорд Джеймс Шокинг.
През месец април на 1923 г., поетът получава кръвоизлив и за голямо негово съжаление лекарите установяват каверна, която се е образувала в следствие на туберкулоза на белия дроб. Последните месеци от своя живот Христо Смирненски прекарва в Горна Баня, където се лекува. Макар и болен, той не спира да пише и в края на май излиза и последната му творба „Приказка за стълбата“.
В нея той разобличава „героите“ на народа. Според него те са заслепени от богатството и властта си и стават слепи и глухи за него.
Получава и втори пристъп по време на Деветоюнския преврат, но Жандармерията не позволява да го откарат до санаториума на д-р Хаджииванов, за да го лекуват. Позволяват чак на 16 юни, но тогава вече е прекалено късно. Сутринта на 18 юни 1923 г., само на 24 години, той умира.
По време на жизнения си път Христо Смирненски завещава на всички нас над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.
Проф. Емилия Лазарова, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар