Няма време, момчета, пишете!

В този свят, в който Смъртта е Ловец, няма време за съмнения и колебания, има време само за решения

 

 

С Алексей освен, че много се карахме, страхотно се и смеехме. 

Една нощ до призори пихме от неговото вино, с което той ужасно много се гордееше, че го произвежда в малки бутикови количества за приятели, /а виното наистина бе превъзходно!/, се заговорихме за книгата на Роберто Савиано „Куражът винаги е сам“. Обяснявах му, че така трябва да се пише книга за мафията – и подземната, и надземната, и съдебната, а не плакатни глупости на търкала, с които ни заливат родни пишман „писатели“ „очевидци“… 

Той се съгласи от раз, ама аз продължавах да чопля: „Ама едно към едно разказваш всичко. Затваряме се някъде и аз записвам, после прослушваме записа, редактираме и правим истинска книга… Стиска ли ти? Навит ли си?“. Гледаше ме малко насмешливо, но каза: „Да!“. И понеже аз съм рязък Стрелец, изтърсих: „Уффффф, представям си как ще се претрепем да се изпоНАДредактираме!“. И той се заля в смях, защото и двамата бяхме остри камъни и все се „надцаквахме“.

Месец по-късно, един мой приятел, абсолютен очевидец на ВСИЧКО, случило се в ъндърграунда от началото на 90-те до този момент, изведнъж също поведе същата тема: „Томова, аз съм прекият не само очевидец, но и участник във всички процеси и ако напиша книга ще стане световен бестселър. Ама ще я напишем след 30 години…, щото ако я напишем сега, нали се сещаш?!“. Смеехме се как „след 30 години“ я камилата, я камиларя…

Преди няколко години, друга изключително мощна фигура директно ми обеща, че иска аз да напиша книга за него, ама и той изрече: „Не сега! Нека да минат години и тогава! Сега ако я напишем, на много хора ще докараме инфаркт!“.

Някъде отвътре, дълбоко във всички ТЯХ, клокочи усещането за ИСТИНАТА, която вероятно дори не подозираме, и която искат да разкажат, и която също толкова вероятно ще обърне с хастара нагоре представата ни за това кой е „добър“ и кой е „лош“.

Това са брилянтни снимки от мястото на убийството на Алексей Петров.

Момчета, няма време! Животът е Миг! Пишете! И ако още ви е страх да извадите цялата Истина за несвършващия Преход, пишете, записвайте се и складирайте информацията в... сейфовете!

Време няма!

В този свят, в който Смъртта е Ловец, няма време за съмнения и колебания, има време само за решения. – Карлос Кастанеда

Веселина Томова, Afera.bg