Баш майсторът от улица „Сан Стефано“

Край няма този филм. И да знаете, че след време Баш майсторът от филма, ще ви се струва като бяло агънце пред онова, в което тепърва ще се превръща този герой 

 

Няма по-мъчителен и непоносим за мен филм от „Баш майстора“, който БНТ започва да прожектира с многото му части и с целия му „блясък“. 

Отделен въпрос е как играе в него Кирил Господинов и колко характерен образ създава. 

Баш майсторът е шамар за времето на социализма, но най-вече за днешния ден. Баш майсторът е внучето на Бай Ганьо, правнучето на бай Въльо Мечката от „Записки по българските въстания“, на подивелите фелдфебели и старшини от царската, народната и всякакви други армии, на пълния простак, който успя през вековете да премине през иглените уши и днес да се озове на върха на българското управление. 

Преди 45 години, още по-преди ги избройте колко са, а сега вече – близо 35, Баш майсторът се размножи и поникна навсякъде. 

Баш майсторът ни беше министър-председател, сега си имаме поне двама баш майстори в Европарламента плюс едно баш майсторче. 

Една баш майсторка, писателка, дъщеря на истински майстор на словото, ръси глупости на корем, друга баш майсторка на четката тая сутрин по телевизията взе една голяма баданарка и замаза ей така – като на шега, време и история. 

Майката си тракат тия баш майстори и баш майсторици. Те ни бяха външни министърки и министри, и председатели на Народното събрание ни бяха, и военни министри, и главни прокурори. И всеки преди да си дигне чуковете и да си вземе в джоба банковата сметка от офшорната фирма, ни остави на всички по една шапка в комина, та да се задушим от пушеци и да не можем да се видим къде сме.

В тия години на дива цензура е голяма грешка от страна на една от управляващите телевизии да дава филм за Баш майстора. Уж осмивайки социализма, този филм прави такива аналогии с днешния ден, пред които книгата на Жельо Желев „Фашизмът“ с аналогиите и хватките си е детска игра. 

Какво е Баш майсторът – цвете за мирисане е той пред бандитите милионери, пред бандите, пред бедността, пред неграмотността и пред безпомощността на една цяла държава. 

Само не си мислете, че филмът за Баш майстора има край. Не, няма край – той е по-дълъг и от „Дързост и красота“ и ще ни го прожектират „докато свят светува“. Той е именно мъглата и пошлостта, в която живеем, оскотяването, деградацията, жестокостта към другия, преклонението пред келепира, пред измамата, пред гяволъка… 

Край няма този филм. И да знаете, че след време Баш майсторът от филма, който сега дават по телевизия „Сан Стефано“, ще ви се струва като бяло агънце пред онова, в което тепърва ще се превръща този герой. 

Написах телевизия „Сан Стефано“ и се сетих, че е голям смях точно Националната телевизия, която сега гони някогашния Сан Стефано, мрази го и го ненавижда, да живее точно на тази улица. Голям смях, нали, и голяма пародия. 

Типично – като във филма „Баш майстора“. Там той зидаше къщи на улица „Бунтовник“.

Наистина не мога да го гледам този филм и една секунда, щото го гледам цял живот извън киното.

 
Николай Милчев