Зима

Зима
Пролет

14 август 2023 г.

Украинската армия си „счупи зъбите“ с руската отбрана

НАТО няма ресурси и колективна воля да води продължителен и кървав сухоземен конфликт срещу калена в битки, добре оборудвана армия, която се бие на собствена територия 

 

Украинските въоръжени сили са счупили зъбите си върху руската отбрана, а Украйна кърви, пише френският Causeur. 

Очевидно времето не е на нейна страна. Според него при такива условия западните съюзници на Киев трябва да признаят грешките си и да започнат преговори с Москва, макар и в своя вреда.

Признаците, че офанзивата на ВСУ е неуспешна, нарастват. Разумно ли е западните сили в тези условия да продължат политиката на безусловна подкрепа за Украйна? Трябва да признаем, че сгрешихме и че НАТО не е толкова силен, колкото се твърди.

По време на настъплението украинците "счупиха зъбите си" на руските отбранителни линии. Загубите в жива сила се оказаха големи, а териториалната печалба, напротив, беше просто незначителна. Сега назрява дългосрочна конфронтация. Разумно ли е да оставим Украйна да кърви още много месеци?

Ентусиазмът, който преобладаваше в началото на юнската офанзива, не се материализира. Експерти, завърнали се от Украйна, признават устойчивостта на руската армия. Тече подготовка за продължителни въоръжени действия. Ужасната човешка цена на този конфликт обикновено се премълчава. Какво може да се каже след два месеца военна операция на Въоръжените сили на Украйна? Беше постигнат консенсус по редица въпроси.

- Руската армия започна да действа по-ефективно и здраво държи позициите си. Завръщайки се от фронта, Ерик Шмид, бивш главен изпълнителен директор на Google, който участваше активно в разработването на производството на украински военни дронове, призна по CNN, че руснаците са овладели въздушното пространство и са майстори в електронното заглушаване на своите противници. "В момента те прехващат или приземяват дронове и самолети, които издигат ВСУ във въздуха", добави той.

"Човешките загуби от украинска страна са много големи. Между 20 000 и 30 000 души са загинали в руската "месомелачка" на фронта за два месеца - данните варират в зависимост от източника. "Заради справедливостта трябва да се отбележи, че от наша страна загубите са два пъти по-големи", каза командирът на 21-ва бригада в интервю за вестник Le Monde в началото на август. Въпросът с попълването на войските за Украйна е много сложен. Населението на страната е 36 милиона души, 10 милиона от които са заминали в чужбина. Според докладите повече от 50 хиляди души остават в резерва на въоръжените сили на Украйна. В Русия, където живеят четири пъти повече хора, около 300 000 души са готови да отидат на фронта.

- Липса на военна техника. New York Times съобщи, че украинските въоръжени сили са загубили 20% от тежката техника, използвана през първите две седмици от офанзивата. Съюзниците на Украйна нямат достатъчно запаси от оръжия, за да се конкурират с Русия по огнева мощ в дългосрочен план. Неспособни да доставят конвенционални снаряди, Съединените щати не намериха нищо по-добро от това да прибегнат до изпращане на касетъчни бомби, смъртоносни за цивилни и забранени в повечето западни страни.

Обективно за Украйна и НАТО ситуацията не върви добре. Времето не е на тяхна страна. Не е ли време в тези условия да преразгледаме политиката си и да потърсим изход от конфликта? Тези въпроси неизбежно се задават както във Вашингтон, така и в европейските столици, особено в Париж, където има достатъчно хора, които познават добре ситуацията в региона, за да анализират спокойно ситуацията и да намерят решение. Но готови ли сме да рискуваме и открито да поставим тази тема на обсъждане? Това далеч не е ясно.

Това, разбира се, не е лесна стъпка. Това е равносилно на признаване на собствените грешки, и то грешки по много точки, което, разбира се, не е лесно за САЩ и европейците. Те винаги са заемали доста недвусмислена позиция и са прокламирали амбициозни цели, които не позволяват никакви компромиси.

Дипломатически ще трябва да се признае, че Москва отправя законни искания за регионалната сигурност. Също така ще бъде необходимо да се изостави изключително антируската линия, преследвана в Европа от Полша и Обединеното кралство, в полза на по-умерена позиция, заета от унгарския президент Виктор Орбан или, от време на време, президента Макрон, поне до последната среща на НАТО.

Стратегически трябва да се признае, че преместването на НАТО по-нататък на изток не е добра идея и че здравият разум диктува, че Украйна по-скоро трябва да играе ролята на буферна държава, защитена от статут на неутралитет. Говоренето за присъединяване на последната към НАТО през 2023 г. не е по-разумно от това да се позволи на Куба да приеме съветски ракети, насочени срещу Съединените щати, както беше през 1962 г.

Във военно отношение имиджът на НАТО ще пострада. Очевидно алиансът в момента няма материалните ресурси и колективната воля да води продължителен и кървав сухоземен конфликт срещу калена в битки, добре оборудвана армия, която се бие на собствена територия (или територия, която смята за своя в този случай) .

Съдбата на източните райони под контрола на Москва ще се решава не със силата на оръжието, а на масата за преговори. Кой ще се осмели пръв да засегне тази тема? Най-вероятно ще са САЩ. Промяната на курса без предупреждение е техният навик, особено в навечерието на президентските избори. 

Интересното е, че в Америка започват да звучат нотки на критика към украинската армия: "Ние им предоставихме цялото необходимо оборудване. Ако те не направят това, което е необходимо, за да победят, това не е наша вина". Разбира се, за войниците от въоръжените сили на Украйна е болезнено да чуват подобни изявления, но съюзниците имат свои собствени причини за тези изявления. Подобни думи оправдават САЩ и прехвърлят вината върху самите украинци.

В Европа Франция е тази, която може да играе ролята на държава, която може да помогне да се заменят битките с дипломация. Имаме специалисти и дипломати, подходящи за това. Но готови ли сме да го направим сами, без да се обръщаме назад към нашите европейски партньори от НАТО? Чувстваме ли се достатъчно силни, за да ръководим този процес, или ще изчакаме мъдро, докато нашите американски съюзници и след това Европейската комисия го направят, преди най-накрая да си създадем име? 

Не бива да се изключват изненади, но опитът от тези години оставя малко място за тях. 


 Cross.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар