От какво точно трябва да ни е срам?

Сега мнозина с всичка сила крещят как ни е добре, докато вътре сърцата им умират от нищета. Да, нищета... 

 

Днес било срамна дата. Нека видим къде се крие срамът й.

С Девети септември дойдоха времена, в които хората не са имали хранителното изобилие (бъкано с химии), което имаме днес, но пък не е имало хора, които нямат.

Не е имало болни деца, които нямат достъп до лекарства, но пък е имало напълно здравеопазване за всички.

Не е имало скъпи автомобили, но е имало тумби с деца по улиците, по които трудно можеш да минеш с автомобил.

Не е имало последна мода дрешки, с които да се покажеш по центъра, но е имало на всяка крачка с кого да си изпиеш кафето.

Не е имало деца с таблети в ръцете, но не е имало и деца без бащи, заминали да хранят семейството си от чужбина.

Не сме говорили за цивилизация, но сме говорили за добруване, другаруване и братство между народа.

Не сме изкарвали луди пари с големите си квалификации, но поне децата ни са можели да четат и пишат.

Не е имало имагинерно, чакано и недочакано светло бъдеще, но е имало спокойно настояще.

От какво точно трябва да ни е срам?

Че ни беше грижа за другите ли? Или че с малко, но достатъчно сме били щастливи? Че измервахме щастието си с приятелство, осигуреност и спокойствие, а не с материални придобивки, които, изглежда, никога не запълват зеещата празнина в нас?

Да, и мен ме е срам. Но от друго. Че днес самотата е начин на живот, дори да си заобиколен от хора. Че пенсионерите ни крадат кренвирши от магазините и просят пари по улиците. Че децата ни умират, защото няма пари за техните болести.  Че грамотността не е на мода. Че няма морал, защото той не върви редом с парата.

Срам ме е да. Че Новото време така и не дойде, но мнозина от нас, поради слабохарактерност, не могат да признаят, че са били излъгани. И сега с всичка сила крещят как ни е добре, докато вътре сърцата им умират от нищета. Да, нищета.

 Персефона Коре