Днес, когато от повечето телевизионни екрани вървят репортажи за 22-рата годишнина от нападението над САЩ на 11 септември 2001 г., малцина си спомнят, че денят 11 септември е свързан с друго, не по-малко кърваво събитие - военният преврат в Чили срещу демократично избрано правителство преди 50 години.
Преди 50 години българите научиха думата "хунта".
На 11 септември 1973 г. в Чили е извършен военен преврат от армията, начело с ген. Аугусто Пиночет. Превратаджиите са подкрепяни от САЩ, които преди това водят истинска война с латиноамериканската държава и с президента, дръзнал да национализира медодобивната промишленост. На американския президент Ричард Никсън са приписвани думите - "Накарайте икономиката им да пропищи!"
Пропищява не само икономиката, но и чилийският народ.
Правителството е свалено, президентът Салвадор Алиенде е убит. В страната е въведено военно положение. Военната хунта установява диктатура. Конституцията е суспендирана, забранeни са всички партии, влизащи в Блока на народното единство на Алиенде, разпуснат е парламентът.
По време на управлението на Пиночет над 3 000 души загиват, близо 30 000 противници на режима са подложени на изтезания, хиляди са безследно изчезнали.
Един от хилядите зверски убити е Виктор Хара - певецът на чилийската революция. Името му се превръща в символ на борбата с потисничеството. В своите песни той излива болката и гнева на латиноамериканските народи.
Виктор Хара е член на чилийската комунистическа партия, активно участва в кампанията за президент на Салвадор Алиенде, като изнася безплатни концерти. Неговата песен "Венсеремос" ("Ще победим" - б.р.) става химн на кампанията на Алиенде. През 1970 г. Алиенде печели изборите и става първият президент марксист на Чили. Успява да се задържи на власт само 3 години, защото военните с помощта и поддръжката на САЩ завземат властта.
На 12 септември Виктор Хара е арестуван в университета, където се намира радиостанцията, в която работи. Войниците обкръжават зданието и арестуват почти всички, които са вътре. Виктор Хара е откаран заедно с хиляди други затворници на стадиона в Сантяго де Чиле (по-късно същият този стадион е преименуван на негово име). Затворите в страната не могат да поберат задържаните и затова стадионът се превръща в затвор.
Заради своята популярност Хара бързо е разпознат. Следват побои и изтезания, при които са счупени костите на ръцете и ребрата му. Неговите инквизитори подигравателно му предлагат да свири на китара със счупени ръце. Той не свири, но пее.
На 15 септември замлъква завинаги, разстрелян е. Но заради изключителната му популярност в цяла Латинска Америка мъчителите му не признават за неговото убийство, опитват се да го изкарат "безследно изчезнал". Когато тялото му е разпознато, военните издигат нова версия - загинал е в престрелка с патрул. И тя не минава.
Последното си стихотворение Виктор Хара написва там - на превърнатия в затвор стадион. "Нашият юмрук пак ще удари", се казва в него.
Хара успява тайно да предаде на приятел този стих.
Разрешават на жена му да прибере тялото му и след погребението тя напуска страната с двете им деца.
През 2006 г., когато трябваше да навърши 74 години, е признат за любимия певец на чилийския народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар