"Кой уши байрака, кой уши байрака, кой му тури знака "Смърт или свобода"!
Ей, че силни думи! Само като ги прочета или чуя тръпки ме побиват! Патриотични! Истински! Родолюбиви!
Какво представлява патриотизмът? Най-лесно е да отворим енциклопедията и да прочетем какво според експертите е патриотизъм.
Патриотизъм (на гръцки: πατριώτης – съотечественик, πατρίς – отечество) означава любов, обич към родината и желание за опазването ѝ. Възхищение от националните постижения, привързаност към родната земя, език и традиции. Патриотизмът на дело означава безкористна и всеотдайна работа за въздигане на народа и родината. Патриотизмът обаче в някои случаи се слива с национализма.
Патриотизмът се използва за създаване на национална гордост, като се акцентира върху постиженията на нацията в миналото и настоящето, отбелязват се с чествания значими събития от историята и се осъществяват дейности за сплотяване на националния дух.
Така са го описали знаещите. А как го разбират можещите? Ето тук вече удряме на камък! Едни си татуират великия лозунг "Смърт или свобода" на косматите гърди и сеят смърт мислейки, че дават свобода!
Други пък го възпяват в чалка и кючеци разтърсвайки гюбеци. Не осъзнавайки, че точно от тези гюбеци и кючеци са се освобождавали дедите им. Трети пък решават да си закупят българския трибагреник и да го ползват във всичко, ей така патриотично! Като салфетки, носни кърпички, хавлиени кърпи, рокли, пердета – абе всичко, каквото братския китайски народ е произвел с тия три цвята, независимо, какво е. Сега, да се разберем – китаецът няма никаква вина в случая, той чинно и работливо изпълнява поръчка. Но кой е поръчителя, това е въпросът?
В един столичен квартал патриоти решиха да боядисат детска катерушка с цветовете на националния флаг, та като се катерят децата да я тъпчат здраво с крачетата и да я калят отвсякъде! Празно място от кал да не остане! Но, това е решение на една столична община и на едни определени патриоти. Бояджиите нямат нищо общо, те са подизпълнители и дори едва ли са забелязали какво боядисват.
И така, на нашето любимо родно Черноморие прави впечатление една групичка от патриоти. Ама патриоти ви казвам от където ги погледнеш. Три млади семейства с по две дечица възпитавани в патриотичния пример на мама и тати, които са татуирани от главата до петите. Едното младо майче с джуки с татуиран кръст на левия глезен, другото младо майче с татуирано стихотворение на двете дупета – та за да прочетеш стихотворението трябва да се наведеш, да си сложиш очилата и дълбоко да вникнеш в смисъла на двете части на седалищния мускул за да събереш съдържанието!
Дойде ред и на татковците! Български мачовци, бургазлии бяха, съдейки по диалекта и регистрационните номера на мпс-тата. На първо четене – хубави момчета, създали по две деца, ама как им обясняват татуировките си не знам! Единият си беше татуирал Винету гледащ към Рейгън! Всички бяха с татуирани кръстове по гърбовете, но единият от тях явно беше лидерът на патриотите в компанията – притежаваше хавлия с българското знаме и цял ден я мачкаше със задните си части! Българският трибагреник служеше за всичко, освен за Национално знаме! Място за сядане, лягане, покривка за бира и чипс.
Красивите татуирани и напомпани семейни двойки се наслаждаваха на малките си деца, които джапаха в морето. Едното момченце обаче, го изчипка една лека вълна. То се разплака и отиде при тати да го подсуши. И тук заговори истинският бащински патриотизъм, когато таткото взе хавлията с българското знаме и герба и хубаво избърса дупето на сина си!
На поколението чалга – патриоти ли разчитаме да реши дали 3 март или 24 май да са национални празници? Та те не знаят днес, на 22 септември, какво празнува Родината им! Затова пък си имат хавлиена кърпа с българското знаме да се позабърсват когато се подмокрят!
А истинските патриоти са някъде в балкана и по селата, там където се вее истинското неоцапано с морски пясък и кал Българско знаме!
Честит празник, Българи! Бъдете истински патриоти не само в Деня на Независимостта на България, но и винаги!
Оля Ал-Ахмед, Fakti.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар