Възможните причини за внезапното посещение на директора на ЦРУ на САЩ Джон Ратклиф в Москва на 25 август могат да бъдат степенувани по следния начин:
САЩ са очаквали евентуална ескалация на войната вследствие на безизходица, в която се намират и двете воюващи страни, като за начало на същата са считали средата на септември. Подкрепата на Европа е причина и за нарасналия оптимизъм в украинското държавно ръководство, което обяснява и неговият принос за допълнително ескалиране на войната. Джон Форман, който е служил като британски военен аташе в Москва между 2019 г. и 2022 г., обръща внимание, че визитата може да е фокусирана върху „управление на ескалацията“ и казва „Американците обикновено не изпращат толкова високопоставен представител в Москва ненадейно и в толкова кратък срок, освен ако няма нещо сериозно“.
Последното изявление на Путин отпреди една седмица, че Украйна е отворила кутията на Пандора и „Руските действия ще бъдат по-болезнени и разрушителни, винаги ще има отмъщение“, само са допринесли за формирането на това мнение във Вашингтон. Използвана е и пропагандната теза, че „Кремъл планира провокация срещу НАТО и възнамерява да изпита сплотеността на алианса“. Счита се, че САЩ са искали да съдействат за недопускане на такава ескалация. Тезата за евентуална обща мобилизация в Русия, евентуално след парламентарните избори през септември, също изразява част от опасенията на ЦРУ.
По-същественото обаче е, че очакването Русия да нанесе еднократен удар по страна-членка на НАТО е поради очевидната, задълбочена и вече трудна за прикриване пряка намеса на Великобритания и някои западноевропейски страни във войната. Това обаче би предизвикало открита война между НАТО и Русия. За подобни сценарии допринасят несериозните твърдения на полските и балтийските разузнавателни служби, че Русия може да се опита да извърши ограничена атака срещу страна от НАТО, за да изпита солидарността в алианса. Потенциалът на НАТО не предполага да се породи такова авантюристично действие, освен в главите на плиткоумни пропагандатори.
За нарастване на напрежението допринася и растящото опасение, че Русия ще употреби тактическо ядрено оръжие с цел да възпре атаките, да демонстрира решителност и предупреди за възможно ядрено измерение на войната, ако Европа продължи постоянно нарастващата и неприкрита подкрепа и намеса във войната.
Някои коментатори смятат, че Путин се нуждае от междинен или частичен успех преди срещата на върха от 18 ноември в Китай, където ще се срещне с Тръмп за да разговаря с него от позиции, различни от сегашните.
Не бива да се подценява и тезата на САЩ, че има все повече доказателства, че Украйна не може да продължи още дълго войната. Опасенията на Вашингтон са, че режимът в Киев е на ръба на колапс. Това поражда обяснението, че посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф е имало за цел и да предупреди Москва за предстояща смяна на властта в Киев и търсене на съвместни усилия за излизане от войната.
За внезапното посещение на Ратклиф в Москва, за което важи българския израз „през глава“, свидетелства и фактът, че Русия не беше готова с разрешение за самолета с американската делегация, поради което той бе принуден да кацне в Рига и да изчака такова от Москва. Но бързите действия от американска страна издават и значението, което те придават на въпросите за разглеждане. Вероятно са се надявали и на лична среща с Путин, която им е била отказана и с право, защото най-малко ръководството на делегацията не е било на необходимото ниво, а и поддържаните връзки между ЦРУ и руското разузнаване са напълно достатъчни за обсъждане на въпросите или предаване на послания.
Въздържането на Москва да приеме Джон Ратклиф на ниво президент е оправдано, предвид и на това, че САЩ са много по-дълбоко ангажирани в организирането и извършването на удари дълбоко в руска територия.
Всичко това, сравнено и с предишното посещение на шефа на ЦРУ Уйлям Бърнс през 2021 г. дава основание за оценката, че изпращането на директора на ЦРУ на необявено и непланирано пътуване до Москва е безпрецедентно. За Русия търсенето на контакт от американското разузнаване не е успех, а признание, че Съединените щати неизбежно ще бъдат въвлечени в разрешаването на кризи, които не могат да разрешат единствено чрез санкции, медиатори и прессъобщения.
Самата среща на представители на две разузнавания не означава преговори, но може единствено да сондира някои условия за бъдещи такива. Недопускането на среща лично с президента Путин обаче подсказва, че именно условията са далеч от това да предразположат към скорошни преговори.
Едно кратко изказване на украинския посланик в Анкара Нариман Джелялов точно в деня преди срещата на разузнавачите в Москва обаче, подсказа едно от възможните решения при евентуални нови преговори: Той заяви, че Украйна е готова да се върне към Истанбулския процес от 2022 г., като потвърди готовността си да се срещне с Русия, където и да е – Истанбул, Женева или Виена. Връщането към разумните условия, които бяха заложени в тогавашното споразумение, провалено от спешната намеса на британския премиер, е важен сигнал, а един посланик никога не би лансирал подобно предложение, без съгласуване с Киев. Това подсказва, че и шефовете на двете разузнавания може да са обсъждали условия, между които и това от 2022 г.
Вторият важен въпрос, който изисква оценка, преди да търсим отговори за целите и резултатите от посещението, е моментът на неговото провеждане. Той се характеризира с голямо напрежение между Москва и Вашингтон, изострено от подкрепата на Обединеното кралство за дълбоки удари по руска територия. Напълно необосновани обаче са твърденията, че планирана от Русия мобилизация може да предизвика по-широка война в Европа, премълчавайки почти прякото вече участие на някои европейски страни във войната в Украйна.
Вярно е, че в Украйна има вътрешен управленски разпад и това, кой ще овладее ситуацията след войната се превръща в ключов стратегически въпрос за САЩ и НАТО. Ако САЩ заложат на Михаил Федоров, който е по-добър военен стратег и може да изведе украинската армия от сегашното й състояние, това няма да отговаря на руските интереси.
По отношение развоя на войната както Обединеното кралство, така и САЩ никак няма да са доволни, ако Русия успее да овладее и Одеса и откъсне Украйна от Черно море. Въпросът е, какво биха могли да предложат Вашингтон, Лондон и Киев преди да падне и Одеса.
От руска страна директорът на ЦРУ със сигурност е получил отговор, че намерението на Русия е да уредят бъдещето на анексираните украински територии, а не да заменят Зеленски и неговото правителство или да превземат Украйна.
Но разбира се, че едно по-приятелски настроено към Русия украинско правителство би улеснило преговорното уреждане на конфликта. Русия няма териториални амбиции нито в Източна Европа, нито на Балканите, но би искала да види взаимно намаляване на напрежението в граничните райони.
По още един въпрос със сигурност Ратклиф е получил категоричен отговор: Изключено е да бъдат допуснати войски на НАТО на украинска територия. Всеизвестно от международното право е, че само неутрални сили биха могли да бъдат приети за гарантиране на мира в едно следвоенно пространство.
Моментът на посещението на директора на ЦРУ в Москва се хактеризира и с един друг проблем, който в момента е дори по-важен за САЩ: загубата във войната с Иран и новите тенденции и съюзи в региона и последствията за Републиканската партия в предстоящите през есента избори, в които Тръмп се нуждае от успех. В известен смисъл този проблем е далеч по-важен за президента на САЩ от проблемите в Европа, от която тепърва предстои изтегляне на още американски въоръжени сили.
Тук Ратклиф чука на отворена врата, защото още през април Русия предложи посредническата си роля. Въпросът е, на каква цена и дали тя е свързана с американско въздействие върху Украйна за отстъпки по линия на войната с Русия.
Още повече, че САЩ отправиха икономически заплахи срещу търговски партньори на Иран, включително Русия. Освен това, законът за санкциониране на Русия и Иран предстои след Сената да бъде приет и от Камарата на представителите, а той ще наложи санкции на руски финансови институции и енергийни проекти, както и тарифи до 100 процента на страни, които са сред най-големите потребители на руски петрол. И тук Джон Ратклиф едва ли е могъл да обещае нещо.
Представители на някои американски институти твърдят, че руснаците са предоставяли на иранците разузнавателна информация за американски цели в Близкия изток и че вероятно са улеснили някои от иранските атаки. Това е още една чувствителна тема, която може да е намерила място в краткото обсъждане между разузнавачите от САЩ и Русия. Главното и за двете сили обаче е промененият баланс на силите след сформирането на пакта Турция-Саудитска Арабия-Пакистан и перспективата за присъединяване на Египет към него. Изявленията на израелски политици, че следващата война на Израел може да бъде срещу Сирия или Турция наливат масло в огъня и със сигурност темата е била предмет на дискусия между американските и руски разузнавачи. Защото настоящата последна конфронтация между Анкара и Тел Авив може да постави началото на нови и потенциално опустошителни войни в Близкия изток.
Оценка на резултатите от срещата е трудна, когато същата е проведена при почти стопроцентово затъмнение. Независимо от всичко тя безспорно е допринесла за известно подобряване на „силно влошените отношения между САЩ и Русия“, по признание и на двете страни. Но в това отношение са показателни думите на говорителя на Владимир Путин Дмитрий Песков: „Твърде рано е да се каже до каква степен това ще повлияе на цялостния процес на възстановяване на нашите двустранни отношения от дълбоката криза, в която се намираме в момента“. Той признава, че тези контакти често са продължавали „дори през най-трудните периоди“ в отношенията между двете страни. При обмена на информация между двете разузнавания обаче е интересно, какъв отговор е даден от руска страна, когато американското разузнаване предоставя на Украйна информация, включително за удари по руски енергийни обекти потърдено и от изданието The Atlantic.
Европейските и британски представители забравят един срамен период, когато Русия плени десетки техни военни инструктори подкрепящи терористични отряди в Близкия Изток и по-късно ги предаде на страните им. Сега в Украйна има десетки загинали чужди инструктури, главно британски, както и пленени френски такива, което съответните страни вероятно не признават.
От западните медии, най-вече британските, акцентираха върху заплашителни сценарии за ескалиране на войната от Русия с ядрени оръжия, включително срещу съюзниците на Украйна, въпреки че разговорите между разузнавателните шефове на САЩ и Русия бяха съсредоточени върху обмен на информации и оценки на двете разузнавателни служби.
Според Daily Mail например Ратклиф бил отишъл в Русия за да предупреди Москва да не ескалира войната с Украйна с ядрени оръжия и да не заплашва западни съюзници. Но в този поток от информация беше признато, че Европа и Великобритания са шокирани от руските оръжия „Орешник“ и „Посейдон“. Истинският двигател на ескалацията обаче беше демонстриран от Лондон, който на 24 август със стратегически важното британско решение упълномощи военнопромишления изпълнител MBDA да прехвърли класифицирана информация за британските компоненти на крилатата ракета SCALP – известна във Великобритания като „Storm Shadow“ – на Украйна. Целта: да се установят местни производствени линии, след като Франция одобри лицензирането на технологията. Лондон досега е обещал общо 25 милиарда паунда, от които 16 милиарда паунда са за военна помощ. Ако това не е „систематично наливане на масло в огъня“, здраве му кажи.
Изненадващата и спешна среща между двете разузнавания в настоящата сериозна международна ситуация във всички случаи е имала своята важна роля. Въпросът е по-скоро дали тя ни е приближила до война, която вече не можем да предотвратим, или до пробив на пътека към преговори и мир.
Какви са шансовете да избегнем войната?
Подкрепата на европейската "Коалиция на желаещите" подхранва неотстъпчивостта на Украйна и всъщност допринася за продължаване на войната. Тази война на изтощение и унищожение обаче не може да бъде спечелена от Украйна в средносрочен и дългосрочен план. Западната наивност в справянето с руската военна мощ е критикувана и от военни експерти в някои европейски страни и дори в балтийските републики (например Ауримас Навис и Миндаугас Сеюнас от Литва).
Макар да призовават към атакуване на стратегически цели с катастрофални последствия, и двамата реалистично признават, че заплахата балтийските държави, Полша и Финландия да бъдат атакувани е само психологическа. В действителност Русия в момента нито е военно способна, нито смята за разумно да отвори друг фронт срещу страните от НАТО. Проблем е, че в Русия силно нарастват привържениците на мнения като това на директора на Съвета за външна политика и отбрана, известният политолог и икономист Сергей Караганов: „Колкото по-рано използваме ядрено оръжие, толкова по-добре, защото по-нататък може да става и по-лошо.“
Русия разбира, че започва да изостава в авангардни технологии и изкуствения интелект в надпреварата със САЩ и Китай и причините са в продължаващата война и поглъщаните от нея средства. А моментът е подходящ и двете страни да обявят прекратяване на военните действия като изтъкнат „успехи“, запазени влияние и територии, представяйки дори за „победа“ постигнатото и изхода от войната. Трябва само да загърбят първоначалните си максималистични цели и представят постигнатото като успех. Но дори и да стигнат до всичко това, остава извън влиянието им милитаристичната нагласа на някои европейски страни и откритата и трескава подготовка за война с Русия към 2029-2030 година. Въпреки че те и сега присъстват на украинска територия с оръжия, пари, генералски и офицерски състав, инструктори, предоставяне на разузнавателна информация и т.н.
Необходимо е да се отчитат реалистично обществените нагласи. Войната води до умора и промяна на настроенията в хората. В средата на 2025 г. например 69% от украинците са за възможно най-бързо постигане на договорно решение, а само 24% са били за продължаване на войната „до победа“.
През февруари 2026 г., 72,2% от анкетираните руснаци подкрепят действията на руските въоръжени сили в Украйна, докато неодобрението е 16,7%.
В самата Украйна между 84% и 85% от хората смятат, че правителствената им система е корумпирана – ситуация, която не се е подобрила от началото на войната, а от това произтича и недоверието към правителството - показател, който не е благоприятен в условия на война. Пет милиона украинци са напуснали страната от началото на войната
Европейските членове на НАТО постепенно намаляват подкрепата си за Украйна и преминават към привеждане към военновременни изисквания на собствените им военни способности. Путин може да разчита на прогнозата, че до края на мандата на Тръмп през 2029 г. САЩ няма да са склонни към остри военни мерки срещу него.
Изводът от всичко това е, че ще се запази устойчивото съперничество в момента, а преговорите вероятно ще отнемат няколко години.
Рано и трудно е да се говори за изграждане на доверие, но постепенните стъпки като временно прекратяване на огъня, поетапно изтегляне на войските, постигане на съгласия по отделни въпроси и др. ще бъде единствено верния път към предотвратяване на по-голяма война и приключване на конфронтацията с мирни преговори. Стига европейските и британски военнолюбци и влиятелното лоби на печелившата военна индустрия да не саботират тези трудни процеси.
Симеон Николов
Симеон Николов е дипломат, експерт по международна
сигурност, заместник-министър на отбраната (2005-2008). Работил в
Министерството на външните работи, има два мандата в Германия – в
посолството в Бон и в Берлин. Бил е главен експерт по международна
политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005).
Няма коментари:
Публикуване на коментар