Никой друг български писател не е бил толкова обвиняван, осъждан, обругаван след своята смърт, както направиха с Никола Вапцаров.
Не е дадено, а това означава, че не и позволено, човек да бъде съдия на друг човек след като вече се е изправил пред Божия Съд. Бог съди и отсъжда къде да бъде неговата душа: във вечния живот или във вечните страдания.
Но на Вапцаров посегнаха и вече повече от тридесет години не го оставят на мира. Повторни съдии и екзекутори му станаха неколцина литераторстващи, но не те сами решиха да продължат земните му изпитания и страдания. Прекалено малки и жалки са, за да избират по своя воля и свое съзнание какво да правят. Други им дърпат конците и им наливат акъл в главите. Защото са не само по-големи негодници от тях, ами са и по-умни.
Защо обаче тези, които са по-умни от тях и са с власт да възлагат поръчки, избраха Вапцаров да бъде тяхна жертва?
Отговорът на този въпрос няма как да го открием в словесните упражнения на екзекуторите, защото те очевидно не знаят какво правят, кому посягат и в какво ги забъркват. Те са по-малки дори и от собствените си амбиции и жаждата си за слава (макар и позорна) и от дребните монети, които им подхвърлят за извършената мръсна работа. Затова и политическите цели, които казват, че са имали, не обясняват мотивите им, защото подобни обяснения са просто глупави. Чуйте аргумента на най-активния екзекутор на Вапцаров днес, написал книга и често даващ интервюта, за да привлече вниманието към себе си: „без да съм употребил епитета терористична показах същността на БКП и пъпната й връзка със СССР (Русия, каквато е и днес, дори да се нарича БСП)“ – хвали се той. Но поне да беше помислил и отговорил на въпроса с кого да бъде БКП през 40-те години на ХХ век, ако не със СССР, щом се води войната на Хитлер срещу СССР? С Хитлер ли? И с какви средства ще участва в тази зловеща война, щом не е с Хитлер, а с Червената армия, освен с „терористични“. Щото да не би Хитлер да си служи във война с колективно четене на класици, организиране на курсове за шев и кройки или със сладки приказки и приятелски прегръдки? Но един слуга на много господари няма как да отговори на такива въпроси. Те са прекалено сложни за неговата съвест.
Това е толкова нелепо и глупаво (то не може да бъде и друго!), че ми е обидно да го коментирам. Но като кажеш за нещо, че е глупаво, вече няма как да го анализираш и да се опитваш да го оспорваш, опровергаваш и оборваш. И реакцията непременно ще бъде, че отричаш без аргументи, не доказваш, а отхвърляш арогантно и „по комунистически“.
Затова ще кажа, че знам, че не подобни аргументи, оправдаващи злобата срещу Вапцаров, носят в себе си истинската причина. Зад цитираната глупост се прикриват умни хора, които може и да са сатанински умове, но не се оправдават гузно и не очакват награда за храброст, която прави глупавия човек смешен и жалък и предизвиква гняв и отвращение към него. Те мислят стратегически и решават далеч по-сложни проблеми от това дали ще получат заслуженото в достатъчен размер, дали ще ги почитат и уважават за заслугите.
И точно защото са такива, избират Вапцаров!
Защото за да уязвят и обругаят някого, който е и безспорен авторитет и значима личност, те винаги избират човек нравствен, душевно мек и деликатен, велик като поет и писател, умен, чувствителен, който няма как да им отвърне и се защити. Дори и да беше жив! А общественото мнение лесно може да бъде изработено и пренебрегнато. Нали затова са екзекуторите с тяхното безсрамие.
И ще нагодят своя пъклен „проект“ така, че постепенно да се изпълнят намеренията им. Най-напред ще обвинят идеологическите му съмишленици и ръководители, че са го използвали за конспиративна работа, а не са го оценили като поет и да го запазят. Както, примерно, в Русия декабристите не включват Пушкин в конспирацията си. Вапцаров не бил ценен и признат от своите; те дори не са го имали за поет. А и той като наивен човек се е съблазнил и е изгорял.
После към тази отрова ще добавят легендата, че Вапцаров е рухнал в ареста и е предал конспирацията: държал се е недостойно, изплашил се е и не бил никакъв герой. Комунистите го възвеличили и с това го убили още веднъж.
Уж се поуталожи вонята от тези простотии, но днес отново изпълва въздуха. Очевидно този проект е дългосрочен и краят му няма да е близо. Той е добре конструиран, проверяван е в други случаи и разчита както на отслабената историческа памет, така и на досадата от постоянно повтаряни лъжи и измами – в един момент на тях се гледа или с безразличие, или се приемат за нещо като истина и срещу тях няма повече съпротива.
Несъмнено авторите на проекта знаят кой е Вапцаров и какъв смут ще внесат в душите и умовете на неговите почитатели, ако успеят да разрушат представата за него. Те знаят колко е важно и значението му за българската литература, а и за българския дух. Вапцаров осмисли и изрази чрез поезията си мащаба на времето и най-вече на този гигантски сблъсък на идеи и общества в края на една и в началото на друга епоха. Каквото и да пролайват неговите сърцати отрицатели, той е епохален поет, а не просто поет-работник, огняроинтелигент, комунист и т.н. Никола Вапцаров, след като бе усвоил целия предходен опит на цялата ни следосвобожденски литература, даде тласък и посока на развитието на българската литература през втората половина на ХХ век. И именно идеите, които той изрази, според тези хора веднъж завинаги трябва да бъдат забравени, след като рухна политическия проект, върху които бе изграден.
Идеите обаче са по-силни и дълголетни от всяко тяхно материално въплъщение. Те се страхуват от тях, мразят ги и ги ненавиждат. Затова и неуморно се мъчат да ги унищожат.
Вапцаров все още не е достатъчно анализиран, тълкуван, разбран и оценен в своята пълнота и величие. Но понеже идва времето, в което той ще заблести още повече с истинския блясък на разбран и осмислен велик писател и ще бъдат открити и формулирани идеите, които поезията, драматургията, прозата и публицистиката му съдържат, посягат върху му с надеждата, че ще ги обезсилят напълно.
Тук вече тези политически конструктори грешат. А може би са се надявали, че мъничетата, на които са възложили изпълнението на проекта, ще им свършат работата и ще поправят недонаправеното. Вапцаров обаче е твърде голяма лъжица дори и за техните огромни широко зинали и ненаситни уста. Любовта и преклонението към него остават непомрачени. За повечето българи той е велик поет, мъченик, убит заради идеи и политически възгледи от хора брутални, жестоки и злодеи.
Тези брутални и жестоки хора днес се мъчат да оскверняват паметта на великия поет. А и не само неговата.
Но аз все пак ще отправя един призив към техните господари и вдъхновители: Дайте им най-сетне на тези самозванци големия кокал и запушете устите им, та дано мирясат. Наградете ги с ордени и грамоти за вярната им служба на демокрацията и за разобличенията на комунизма. Не ги ли виждате на какво са заприличали. Нахранете ги най-сетне! Щом нямат срам и не изживяват позор, поне ги нахранете, платете им с пари – те само на това ще са доволни.
На тях съвест не им трябва.
Пари им дайте, пари!
Панко Анчев, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар