Никита Михалков: Разумните хора трябва да са по-безкомпромисни

"Властите трябва да създадат мощен мобилен механизъм, който да работи отговорно и безкомпромисно в цялата страна."

 

 

Председателят на Съюза на кинематографистите на Руската федерация, народният артист на Руската федерация Никита Михалков е сред доверените представители на президента на Руската федерация. ТАСС разговаря с него не само за киното, но го помоли да сподели и мислите си за СВО и по други теми. 

За спецоперацията и "Бесогон ТВ"

- Никита Сергеевич, да започнем с последните новини - Бесогон ТВ е блокиран в YouTube...

- Да, така е.

- И как го приехте?

- На мен ми е абсолютно все едно. Нашите врагове не могат да направят друго и за тях си те постъпиха правилно, като го блокираха. Казах ви, че ако врагът не се предаде, той трябва да бъде унищожен. Само че ние трябва да гледаме огледално на това и да направим същото с тях.

- Какво може да се направи?

- Също така да затворим каналите им от този вид. А за нашето съдържание разполагаме със собствени платформи, родни... контролирани от нас и работещи в съответствие с нашето законодателство и нашите интереси.

- От февруари 2022 г. аудиторията на вашия канал се увеличи или обратно, намаля? Някаква статистика?

- Определено се е увеличила. Всеки "Бесогон" - ако броим повторенията - се гледа от около 10-13 милиона души. Само по време на празниците повторенията на „Бесогон“ бяха гледани от почти 29 милиона души, въпреки че другите канали също работеха и имаше много развлекателни програми. Като цяло аудиторията на Бесогон непрекъснато се увеличава от 2014 г., когато започнахме да говорим съвсем определено и открито за случващото се в Донбас.

- Всички знаят, че имате ясна позиция по спецоперацията. Без никакви "дясно-ляво". Не се ли е случвало да ви кажат: „Никита Сергеевич, дайте по-тихо“?

- Не. Никога. Защото, когато ми кажат „по-тихо“, аз им казвам къде трябва да отидат, където ще бъде по-тихо.

- Значи няма негативизъм към Вас?

– Има много негативизъм към мен. Винаги го е имало - желанието да ме ухапят, да ме обидят, да ме унижат, да не ми се даде, да ми се посегне. Моят филм „Свой сред чуждите, чужд сред своите” по същество се превърна в марката на живота ми. Но съм свикнал. И най-важното е, че враговете също са свикнали с това. Стават безинтересни да ме докосват.

Единственото, в което съм сигурен е, че държавата и въобще разумните хора трябва да са по-безкомпромисни.

Всички тези приказки, че ще се „разсее“ по някакъв начин, може би да изчакаме, всичко е в полза на бедните. Нас не ни щадят. Върви атака не е срещу нас, а срещу цивилизацията.

Много смело и много компетентно, дълго време те сблъскваха славяните, практически роднини. И сега, когато се извърши предаване на пленници в Украйна, мнозинството с руски фамилии, ще им дадат отново оръжие и ще ги карат да се бият с нас, за да нямат право децата и внуците им да говорят на родния си руски език.

- Имате ли представа колко дълго ще продължи това и кога ще свърши?

- Мисля, че това ще приключи, когато петата колона в Русия бъде разкрита и неутрализирана. Тук става въпрос не за това да обвиняваме някого, а за саботажа, който съществува, и за подривната работа, която се извършва в страната, като например случилото се в Дагестан (метежа на летището - бел. ТАСС) или в Башкирия, където удрят по най-болните точки, където миграцията се контролира отвън...

Дори едно френско списание пише, че агресивният ислямизъм в страните, от които идват мигрантите, е много по-слаб от този, който вирее у нас и който се култивира от тях тук. Тази междурелигиозна либерализация, възможността за създаване на организации, които живеят според вътрешните си закони, изграждат живота си така, както биха го изградили там, спазват своите закони, които са донесли тук и са станали над законите на страната, корупцията, свързана с всички тези процеси, корумпирани служители, незаконно издаване на документи срещу подкупи... И в същото време абсолютно безпрецедентно забавяне на възможността за получаване на паспорт от рускоговорящите хора, които бягат от потисничеството в републиките, където става все по-трудно и опасно за живота им. Ако държавата не намери начин да се пребори с това, проблемът може да стане необратим.

- Дайте примери?

- Много са. Съвсем наскоро в Санкт Петербург сополиви блогъри от сцената ругаеха страната и руския народ. Когато концертът им беше прекъснат, на следващия ден майката на Гога Меладзе спокойно взе сина си от полицията. Защо? Тя обясни, че той е непълнолетен. Значи трябва да ги лишим от гражданство, да им отнемем паспортите и да ги изгоним от страната. Властите трябва да създадат мощен мобилен механизъм, който да работи отговорно и безкомпромисно в цялата страна. Разбирам, че това, което казвам, може да остане на думи, но ако силовите структури не започнат тази работа, тогава всички наши оплаквания и съвети са празни думи.

Трябва най-накрая да разберем, че всичко това не се случва някъде, а тук, до нас, с нас.

И в този смисъл не трябва да се притесняваме да се учим от другите, в противен случай ще ни сполети съдбата на Украйна, която продава предоставените й оръжия на черния пазар и доведе корупцията дотам, че трябва да плащаш пари, за да изнесеш ранените от бойното поле. Не трябва да се допуска летаргията и несигурността на държавата да доведе народа дотам, че да започне да решава тези въпроси със собствени сили. Това е пътят към хаоса, към гражданската война, към гибелта.

За Пугачова и желанието да работи с онези, които бяха против СВО

- А ако говорим за дейците на културата. Цензурата в Русия е забранена със закон. Мислите ли, че след като тече спецоперация, няма нужда да се връща цензурата?

- Има закони, одобрени и внесени в Държавната дума. Наказания за унижение или фалшива информация за армията. И така нататък. Вместо да се нарича цензура, просто трябва законово да се определи, разшири и обясни за какво можете да бъдете наказани. И, разбира се, специално значение и внимание към всичко това трябва да има в момент, когато страната провежда военни действия.

- Ами интелигенцията?

- Това е въпрос, който се обсъжда непрекъснато сега: „Те изразиха своето отношение...“ Имам един много прост въпрос: „Вие изразихте отношението си към СВО, а в същото време не изразихте отношението си към това, че преди осем години се появи Алеята на ангелите, когато убиваха деца и стари жени. Това не го видяхте или какво? Не ви пукаше през всичките тези години. Защо не изразихте отношението си към това сега? Да, защото когато Донбас беше бомбардиран, нищо не ви заплашваше, беше далече, а когато ние влязохме на територията на Донбас, за да ги защитим, и западният свят се надигна срещу нас, вие се изправихте пред опасността да загубите нещо, което не искате да изгубите, нещо, което можете да се докосне с ръцете си.

- Президентът на Русия наскоро каза, че все повече хора сред заминалите някога по различни причини искат да се върнат в родината си. Според вас, например, ако Алла Борисовна се върне, ще може ли да заеме същото място, което имаше преди да замине?

- Никога. Тя никога няма да заеме същото място, което е заемала. Ако тя продължи да живее в страната на Рубльовка, или в страната на Жуковка, или в страната на Барвиха, то там всичко ще бъде както е било. Това са хора, които съвсем спокойно могат да минат без Челябинск, без Мурманск, без Владивосток, без Кострома. Те минаха и без всичко това. Те идваха на концерти, получаваха си парите, изнасяха се на корпоративни събития и се връщаха в именията си, в гнездата си. Каниха своите ръкостискащи приятели. Когато президентът казва „Върнете се“, мисля, че той казва това, защото той лично не изпитва никакви негативни чувства към тях. Възможно ли е това? Може би.

- Но вие готови ли сте да работите с хора, които са напуснали?

- С тези, които се върнаха със същия вътрешен товар, с който напуснаха Русия - не. Но има Ира Горбачова, която се снима у нас, изигра котка в „Бременските музиканти“. Тя се противопостави на спецоперацията още в началото. И по-късно видях интервю, в което Ира говори за това какво се е случило с нея, как се е променила. И това не беше извинение или обяснение за президентската администрация. Тя просто разказа за движението на душата си, какво се е случило с нея през това време и защо е променила гледната си точка. И аз й вярвам.

- Значи сте готови да работите с нея?

- Готов съм да работя с нея. Готов съм да работя с хора, които разбирам и уважавам. И това, което Ира каза преди и това, което казва сега, не е защото тя, така да се каже, пребледня и се уплаши. А защото се е променила вътрешно. Брат ми също промени гледната си точка от тази, която имаше преди 20 или 30 години. Не мога да работя без уважение към човек.

- И смятате ли, че е трудно да работите сега, като имате различна гледна точка от мнозинството?

- Помните ли „философския кораб“? Когато хора като Шмелев, или Рахманинов, или Бунин, Илин си тръгнаха. Цветът на нацията, велики художници, писатели, музиканти. Каква култура създадоха за руската диаспора! А какво сътвориха тези, които сега заминаха? Спомени за страната им, която не ги е изгонила, но пак я хулят? Те си тръгнаха сами. Е, какво могат да кажат? До края на живота си великите художници, насилствено изгонени от Русия, създадоха най-великите произведения, чиято същност беше Русия, която ги изгони, любовта им към която не се притъпи, а напротив.

Не мисля, че Шмелев или Бунин биха написали своето „Лято Господне“ или „Тъмни алеи“, ако не бяха изгонени от страната. Именно нейната загуба засили тази тяхна несподелена любов, която се върна при тях десетилетия по-късно.

Ще остане ли в историята на Русия нещо от това, което са направили и правят днес онези, които са си тръгнали по собствено желание? И въобще в историята. Нима не съм прав?

За фарисейството, Лепс и Слепаков

- Тези, които са против СВО, започнаха да се появяват по-малко на екрана. Те не могат да играят или да се снимат? Според Вас правилно ли е това?

- Кажете ми, моля, когато човек знае, че много близо до него се убиват негови сънародници, които абсолютно справедливо се борят за своята правда, за правдата на твоята страна, честно ли е това спрямо човека, който седи в окопа? А ти получаваш заплата в държавния театър или в телевизията. Ще ми кажат – да, всеки си върши работата. Съгласен съм с това. Но просто, каквото и да правите, помнете какво се случва само на няколкостотин километра от вас.

В руския характер състраданието и справедливостта са много важни неща. От друга страна е фарисейство да отидеш да говориш в болница по нечие желание. Някой го прави, като Лепс, защото не може да не го прави, той мисли и говори по същия начин и го има в себе си от самото начало, не са го насилвали, не са му казвали „или-или“, като много други. И някой отива там, защото му е поставено условие. И тогава такива пътувания, мисля, са вредни. Защото това е несправедливо към нашите войници. Смятам, че в случая е абсолютно вредно шефовете да казват: „Хайде, отивай и тогава ще правиш концерти“.

- А така ли казват?

- Да, и това е лошо. В крайна сметка, като ги принуждават да правят това, кого заблуждаваме? Тези, при които ще отидат. Заблуждаваме тези, при които те ще отидат да играят там, за да продължат кариерата си тук. Ние ги мамим!

Между другото, много съжалявам, че Слепаков напусна (признат за чуждестранен агент в Руската федерация - бел. ТАСС). Той е талантлив човек. Неговия филм „Домашен арест” е прекрасен, тя е съвременен Гогол. Не мога да кажа, че бях приятел със Слепаков, но симпатизирах. Съжалявам. Може ли да се реализира там? Не. Но, да кажем, ако Слепаков дойде и каже: "Аз съм такъв идиот! Не мога да живея там. Няма какво да говоря там, няма с кого да говоря там. Цялата ми история, всичко, което е мое, е тук. Сгреших...” Може би, ако разбера Слепаков, ще работя с него. Но ако го разбера. Но с пътуващите напред-назад - не.

За "Евразийския Оскар" и Московския международен филмов фестивал

- Верни ли сте на идеята, че и Московският филмов фестивал трябва да се проведе по време на военни действия, така и Златният орел? Мислите ли, че това не е „пир по време на чума“?

- Въпросът е в това, че тогава театрите не трябва да са отворени, хората не трябва да ходят на кино. А те са ходили и по време на Великата Отечествена война. Спомнете си кога е написана 7-та симфония на Шостакович.

Вижте какво. Не можете да сравните „голото парти“ с Московския международен филмов фестивал, където зрителите могат да гледат добро, сериозно кино от световна класа. Възможно е непровеждане на фестивала поради форсмажорни обстоятелства. При война. Ние война не сме обявявали. Що се отнася до Златния орел, това е академична награда.

- А с „Евразийския Оскар“ как се движат нещата?

- Създадена е комисия. Това беше моето предложение, то беше подкрепено и от Путин, и от другаря Си, и от премиера Мишустин. То бе изпратено до Министерството на културата. От Съюза на кинематографистите ние сме дали нашите предложения за правилник, чакаме.

- Кога ще бъдат наградени?

- Идеалният вариант би бил тази година поне да създадем тази академия и да започнем работа.

За новия му филм, руското кино и филмите за Северния военен окръг

- Изпуснахте странна фраза на Културния форум, че смятате да снимате нов филм. Но не разкрихте нищо - за какво, какъв филм. Можете ли поне да подскажете?

- Наистина, странна фраза за режисьор (смее се). Ако кажа, че ще правя офталмологична операция на някого... Разбирате ли, усещането ще бъде много амбивалентно. Можете да снимате например „Кройцеровата соната“. Гениално произведение, фантастична актьорска игра. Можете да получите естетическо удоволствие от това и да заснемете този филм днес. Можете да се втурнете да снимате модерен филм за войната, но големите неща се виждат от разстояние. И, между другото, осмислям това в „Бесогон“. Имаме прекрасен сценарий, наречен „Шоколадов револвер“, който не започнахме да снимаме, защото започна пандемията.

- Вие все още ли искате да се върнете към тази идея?

- Не, не. В САЩ се случват много неща и както разбирате, днес не е най-доброто време за работа там. Но има прекрасни сцени в Русия, за които съжалявам невероятно. Мисля как да формулирам концепцията за търсенето на смисъла у човека. В същото време в главата ми се въртят четири сюжета, които бих искал да комбинирам. Това е едновременно психологическа драма и много тежък екшън филм. Труден, като "Самурай" на Мелвил.

Говоря за филм, който бих искал да направя, използвайки това, което вече съществува. Там просто има много важни теми. Но трябва да се роди. Писането на сценарий не е трудно. И след това да се заснеме. Но трябва да възникне усещането: „Сега или никога“. У мен има такова приближаващо усещане. Но то още не е формулирано.

- Правилно ли разбирам, че според вас е твърде рано да се правят филми за специалната военна  операция? Именно игрални? Трябва да мине време.

- Мисля, че за някои това време вече е настъпило. За тези, които са били там и които са там сега. Там има един прекрасен човек, който просто си пише бележки, дневник. Там има невероятни неща. И някой може да ги заснеме. Но има нещо удивително: ако не бяха украинци, а който и да е - румънци, българи, германци - да. Но знам, че с такъв филм ще увелича още повече тази пропаст, просто не мога да си го позволя. Въпреки факта, че не изпитвам, както разбирате, никакво уважение нито към Зеленски, нито към Буданов, нито към тези нацистки измамници, крадци и убийци.

- По време на Великата Отечествена война се гледаха комедии, филми с Любов Орлова...

- Не е задължително. Защо? „Двама бойци“, „Кораби щурмуват бастионите“.

- Междувременно всички гледат "Слово пацана" („Думата на момчето“), хората имат малко по-различен акцент.

- Но въпреки това гледат и „Холоп-2“. И между другото "Слово пацана" е много добър филм. И този филм е точно за да говорим за времето, което не трябва да идва. Когато родителите се оплакват, че децата им са го гледали и са решили да направят същото, това означава, че родителите са лайна. Те са възпитали децата си неправилно. Децата трябва да разберат, че не трябва да правят това. И Крижовников вмъква съдбите на тези момчета в субтитрите. Кой разстрелян, кой умрял, кой вкаран в затвора. Това трябва да е отрезвяващо. Това е много добре направен филм. И много полезен.

- Какви други филми са необходими сега, предвид цялата ситуация?

- По всяко време са необходими само тези филми, в които има търсене на смисъл.

- А ако говорим за жанрове?

- Изобщо няма значение. Какво спечели "Холоп"? Абсолютно правилен разчет. Просто човек не може да понася глезените синчета и богатите. Той гледа с удоволствие как клетия герой Бикович го бичуват в конюшнята. И ходи да го гледа три пъти. Все още не съм гледал втората част, така че не мога да кажа нищо за нея. Знам, че се харесва на публиката.

– Вие сте доверено лице на Владимир Путин. Никита Сергеевич, смятате ли, че сега е трудно на президента?

- Със сигурност. Но това е моята гледна точка. Представяте ли си колко е трудно за ръководител на държава, който няма с кого и за какво да говори с други държавни ръководители, освен с двама-трима души? За нищо! Представяте ли си какво да вземеш само на себе си отговорността за това, което казваш: „Напред!“ И когато казваш на Дубровка: „Вървете в атака!“ При равни други условия - деликатност, политическа коректност, всичко, което е външна страна - съдбата те изправя пред решение и само ти можеш да вземеш това решение, от което зависят животите на други хора, живота на държавата. Това е абсолютно невероятно.

Каква енергия трябва да събереш в себе си - може би енергията на предците си, не знам - за да се изправиш в цял ръст срещу огромната химера, която убеди хората, че еднополовите бракове могат да бъдат освещавани, че жена може да бъде свещеник, че училищата могат да са заедно женски и мъжки тоалетни, като се вземайки предвид интересите на неопределилите се джендъри, че децата могат да бъдат кастрирани, че може още неумрели войници или деца, да бъдат транспортирани и техните органи отнети, че е възможно да се лъже за броя на смъртните случаи, че може убитите да бъдат обявени за изчезнали без вест, за да се избегнат плащанията на семействата им, че можете да взривите газопровода, който храни, пои и помага на твоите съюзници да живеят. И всичко това се възприема като че ли така трябва да бъде. И да вземеш и да се противопоставиш на всичко това. Да кажеш: "А ние не."

- Вас страх ли Ви е?

- Аз съм жив човек. Но тук въпросът не е толкова до страха, колкото в какво да правим. И съм абсолютно сигурен: ако не бяхме започнали тази военна операция първи, щеше да е катастрофа, но много хора казаха: „Ами нека те да бяха започнали“. Да, но ако те бяха започнали, тогава всичко това щеше да се пренесе със страшна кръв на нашите територии и никой никога нямаше да докаже, че не сме започнали ние. Никой нямаше да повярва, защото те вярваха, че ние сами сме взривили нашия газопровод, че ние сме свалили малайзийския Боинг, че ние сме направили Буча.

В нашия „Бесогон” се опитваме да опровергаем с факти тази категорична лъжа. Мисля, че нашият „Бесогон” беше закрит точно сега и точно преди изборите, защото той набира все повече сила именно от гледна точка на потвърждения с документи. Ние говорим тази истина, в която вярваме. И тази истина, убеден съм, е необходима на нашите граждани и е много опасна за онези, които вярват в лъжи, защото да не вярваш в лъжите, с които е пълен западният свят, е просто опасно. Затова вярвам в нашите зрители и съюзници и се надявам да създадем всички условия те да не ни изпускат от поглед.

 

 ТАСС, превод и редакция: Realzoom.org