На 21 януари 1924 г., преди 100 години, умира Владимир Илич Ленин.
Личността му е много противоречива. Повечето негови паметници отдавна са в музеите, а мавзолеят му на Червения площад е място за поклонение на милиони китайци, европейци и американци, но по време на празненствата на съвременната руска държава задължително и старателно е увит и скрит от погледите на всички.
Едно е безспорно: дори сто години след смъртта си Владимир Илич създава емоции – положителни или отрицателни, а наследството на това, което е направил, още стои пред нас. За обществото остава въпросът какъв е той – пророк или демон? Успял ли е да промени света към по-добро или напротив, унищожил е ценностите на древната руска култура и е нанесъл непоправими щети на развитието на целия свят?
Владимир Илич Улянов е роден на 22 април 1870 г. в град Симбирск на руската империя в заможно дворянско семейство. На пръв поглед нищо не говори, че той ще стане вожд и лице на световната революция. Според класическата историческа традиция, това което го радикализира, е смъртта на брат му - Александър Улянов. Той е обесен през 1887 г. по обвинение в подготовка на атентат срещу император Александър II. Този факт поставя много прегради пред живота на Ленин оттук нататък. Не е допуснат да завърши висшето си образование в столичния университет и заради това учи право в Казан. Знае английски, френски и немски, учи полски и италиански, вероятно владее татарски, а в гимназията се справя отлично по латински.
По време на следването си влиза в кръжок на радикалната организация "Народна воля", а малко по-късно е арестуван и изключен заради участие в студентски протести. Дълго време не му е разрешавано да продължи да учи. Все пак, през 1891 г., получава разрешение да се яви на изпити за диплома на самостоятелна подготовка. В края на 80-те и началото на 90-те попада в средите на марксистките кръжоци, където е забелязан заради научния си подход към социал-демократическите идеи. Пише много изследвания по политикономия и проблемите на руското общество.
Американският историк Ричард Пайпс казва за него, че е бил "човек с желязна воля, неукротима енергия, сливащ фанатичната вяра в революционното движение с делото и огромна вяра в себе си".
За кратко работи в адвокатска кантора, като често се занимава с дела на работници срещу техните работодатели. През 1895 г. е арестуван заради участието си в Петербургските групи на социалдемократическата партия и в последствие е изпратен на заточение, след което заминава за Европа. През 1903 г. вече е един от водачите на партията и участва в нейното разделяне, като създава групата на болшевиките. Ленин вижда като единствена възможна тактика за смяна на имперската система революцията, за разлика от по-умерените "меншевики", които предлагат мирно участие в политическия живот. Идеята на Улянов е да се създаде малка централизирана група от професионални революционери. Това се оказва и успешната политическа тактика, която през 1917 г. ще доведе болшевиките до властта.
Тъй като в днешно време са известни повечето негативни черти на Ленин, ще се опитам да покажа част от нещата, които го превръщат в един от най-значимите политици на ХХ век. По време на Първата световна война той е един от най-убедените пацифисти, като заедно с останалите радикални леви призовават от швейцарското селце Цимервалд за незабавно прекратяване на войната и спиране на безсмислените убийства. Ленин стои в основата и на идеята, че тогавашният световен конфликт е предизвикан от правителствата и елитите, за да спечелят още пари и да преразпределят колониите, а залъгват хората с национализъм.
Владимир Улянов се оказва много прагматичен и успешен политик. Когато през 1917 г. се връща в Русия, никой от неговите съпартийци не вярва, че могат да се борят за властта. Той намира точните лозунги и послания – незабавен мир, хляб и земя за всички. Партията се разраства неимоверно за месеци и това прави възможно вземането на властта.
През март 1918 г. той е единственият, който иска подписването на мир с Германия и излизане от Първата световна война, не само защото ще изпълнят политическите си обещания, но и защото разбира, че подобен договор не може да бъде дълговечен, а документът оцелява само осем месеца.
Една от най-честите мантри е, че той налага суров терор, с който болшевиките смазват руския народ и окупират властта. Ленин дълго е привърженик на демократичните мерки. През ноември 1917 г., под негово ръководство болшевиките провеждат изборите за Учредително събрание, които са спечелени от друга партия – Социалистите революционери. Задържането на властта от Ленин и партията му не би било възможно без широката обществена подкрепа, която идва заради точните послания и активните действия за постигането им. Сблъсъкът и политиката на Червения терор идва едва след като другите политически сили започват опити за убийства на водачите на комунистите. Решението е взето без него, защото на 30 август 1918 г. е прострелян два пъти и ранен тежко от атентаторка от Социалистите революционери. Съвсем логично, когато се възстановява, той подкрепя идеята за тежкия сблъсък с политическите противници.
След Гражданската война в Русия той е в основата на въвеждането на пазарните елементи в съветската икономика, известни като Нова икономическа политика. Те не само създават основата за невероятно бързото възстановяване на икономиката, но и за първи път в историята на страната дават възможност на обикновените хора да постигнат висок стандарт на живот. Дори и в последните дни на своя живот, тежко болен, той продължава да се бори за идеала за създаване на справедливо общество. Опитва се да прокара мандатност в партията, за да не се задълбочи бюрокрацията, която по-късно ще се превърне в номенклатура. Неговата подкрепа за феминисткото движение довежда до огромни промени на мястото на жените в съвременното общество. СССР става първата държава, която назначава жена за дипломатически посланик, а жените в страната получават възможност за реализация във всички сфери на обществото в момент, в който навсякъде другаде са в напълно подчинено положение.
През 1929 г. Алберт Айнщайн казва: "Уважавам Ленин като човек, който напълно се пожертва и посвети цялата си енергия за постигането на социална справедливост. Не смятам, че методите му са подходящи, но едно нещо е сигурно: такива хора са пазителите и възстановителите на съвестта на човечеството."
Думите на учения показват нещо много важно - идеализмът на съветския лидер довежда до огромна промяна в света, която има своите положителни и отрицателни черти, но без съмнение създава много от високите постижения на живота, който живеем днес.
Доц. Александър Сивилов, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар