Огромен процент от хората, дори и днес продължават да живеят със стари предразсъдъци: какво ще кажат хората, ако направя това или онова; ако не одобрят решенията ми; и така, дори без да осъзнават, успяват да пренебрегнат себе си в името на хорското мнение, което почти винаги не се доближава до реалността.
Знаете ли защо – защото никой друг не би могъл да влезе в обувките ви или пък да погледне през вашите очи и да усети емоциите ви. Колкото повече се допитваме до хората и държим на това, какво ще кажат или ще си помислят за нас, толкова повече ограничаваме възможността да живеем щастливо.
Още от край време нашите баби и дядовци са плащали този безсмислен данък, държейки стриктно на това, какво ще кажат хората, като в огромен процент от случаите са потъпквали собственото си щастие и на близките в името на това: какво ще кажат комшиите, хората които ги познават, дори и тези, които не са част от живота им.
Така постепенно това изкривено разбиране за живот успява да се предаде и на част от новото поколение, особено на тези млади хора, които живеят в по-малките населени места, на които се налага да продължават да плащат ненужни и ограничаващи данъци, пренебрегващи личното им развитие и щастие.
Все по-често се сблъскваме с този тип хора, ограничени от своя ум и на които им е втълпено, че вместо да се допитат до себе си и своя вътрешен глас, трябва първо да получат одобрение от тези, с които по някакъв начин ги е обвързал животът.
Но, знаете ли, това е абсолютно погрешна стъпка, отнемаща ни не само ценното време, но и прекрасната възможност да бъдем свободни и сами да избираме бъдещето си. Ограниченията да не правим това или онова породени от натиска на хорското мнение действат дестабилизиращо, отегчаващо и уморително за тези, които са избрали да живеят по подобен сложен начин, спазвайки някакви неписани стари норми на поведение, които задължително трябва да следват без значение, дали се чувстват спокойни, свободни или пък щастливи. Защото на никой от тези хора, до които се допитвате ежедневно, не му пука за вътрешната ви хармония, нито пък за това дали сте направили правилния избор в живота си.
Когато спрем да мислим толкова ограничаващо и изхабяващо ще започнем да живеем щастливо, защото целият този потискащ данък ''обществено мнение'' е вреден за нас и не само, че ни спъва да развием своя потенциал и таланти, но и пречи на ясната преценка, спрямо това кои сме в действителност.
В 21 век този данък от праисторията трябва да бъде отживелица и напълно изтрит от човешкото съзнание, защото досега е успял да унищожи не е един-два живота, а съдбите на цели поколения, спазващи някакви ненужни правила, за да се харесат на хора, които нямат място в живота им или пък да се докажат пред други, които дори не познават. Цялата тази безсмислица би трябвало да ни наведе на мисълта, че този грозен данък краде частица от нас и ни кара да живеем в оковите на хорските клюки и закони, вместо да се радваме на този кратък и магичен живот, който веднъж сме получили шанса да живеем.
Спрете да живеете за другите и се научете да се вслушвате в себе си, защото това е единственият начин да живеете в хармония със света около вас, без да се чувствате на някого длъжни и без да плащате данък, крадящ директно от щастието ви!
Highviewart.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар