Гледам ги на снимка и немея: Даниел Лорер, Явор Божанков, Козилата, Георги Георгиев от ГЕРБ, Владислав Панев, Асен Генов и Найо Тицин. Клекнали пред Руското посолство, палещи свещи в знак на почит към паметта на Алексей Навални.
Помпозно и нарцистично, ясно осъзнавайки, че тази снимка ще влезе в социалните мрежи и те трябва да покажат, че са в тренда на деня, че са хванали последната модна политическа линия и съвестите им треперят, бесуват и се гърчат. Все едно виждаме вампири, които смучат кръв на живо.
Смъртта на руския опозиционер отмени всички останали политически новини в България. БНТ посвети цели 23 минути за кончината му, доказвайки неразривната връзка между България и Русия, напук на всички исторически обстоятелства и геополитически земетресения. Криминалистиката буквално издъхна като метод и наука, защото още на десетата минута от новината всички инфлуенсъри, костюмари, нахъсани евроатлантици и бюрократи издадоха присъдата - Владимир Путин го е убил. В мигове на медийно торнадо е много трудно човек да запази здрав разум, но у нас видяхме политически експлозии, които трябва да бъдат запомнени. Евродепутатът Александър Йорданов през слюнки обяви, че е време в Москва и Петербург да почнат да падат бомби, защото руснаците колективно трябва да бъдат наказани за тази величава смърт.
Призивите за скъсване на всякакви дипломатически отношения с Руската федерация заваляха като пролетен дъжд, а обичайните шамани по телевизиите се чудеха какви нови зловещи прилагателни да измислят, за да опишат жестокостта, кръвожадността, маниакалността и лудостите на Путин. "Да, България" излезе с декларация срещу "фашисткия режим" в Русия и призова за масови чистки в службите, както и за създаване на механизми за филтрация и обезсилване на руската пропаганда в медиите. Това, според тях, трябвало да върви паралелно с осигуряване на свободата на словото и независимостта на медиите, но как точно едното ще се съчетае с другото не стана ясно по никакъв начин.
В цялата какафония се намеси и премиерът и кандидат за външен министър Николай Денков, който в Мюнхен изрази своето огорчение от смъртта на Навални. Малко по-късно пък пред руския вестник "Известия" авторът на научния труд "Съвършеното блокче сапун" обяви, че няма никакво значение дали българската икономика ще пострада, важното било санкциите да имат ефект срещу Русия. Тезата за убиеца Путин беше повторена многократно на конференцията по сигурност в Мюнхен от всякакви евроатлантически лидери и управленци, а тези, които бяха решили да не си плюят на имената напълно говореха, че "режимът носи пълната отговорност".
В София, Варна и Бургас бяха направени опити за поклонения пред паметта на Навални, но общо взето те не се радваха на голяма посещаемост. Лично гледах репортажа по бТВ за събитието в Бургас. Камерата се задържа достатъчно дълго, за да мога да преброя събралите се - 11 души. Текстът обаче гласеше следното: "десетки се събраха, за да се поклонят пред Навални". Вече правим не само нова журналистика, но и нова математика - 11 може за бъде заместено с "десетки".
Живеем в култови времена
Няколко думи за самия Навални, защото страничен наблюдател трудно би се ориентирал в тази ледена медийна буря, която гърми и трещи по всички средства за масова информация. Той е доста по-противоречива фигура от това, което ни представят като негово житие на ходещ светец днес.
Започва пътя си в политиката като шумен руски националист, граничещ буквално с нацизма. Не напразно старата леля на руския либерализъм Валерия Новодворская малко преди да почине бе заявила, че тя се страхува от Навални, пълна е с подозрения към него и се ужасява от мига в който той би станал лидер на Русия. Новодворская беше мизантропична фигура и озлобен либерален самотник, но кристално ясно виждаше как Навални влиза от роля в роля (пътят от мракобесния националист до сияещия борец с корупцията той го взе само за няколко години) само и само да натрупа последователи и чужди покровители. В ранните си години на опозиционер известният писател Борис Акунин също беше написал открито писмо до Навални с което яростно громеше неговия национализъм и всичките идеи, които го въздигнаха като разпознаваем фактор в руската политика. Да, после Акунин бързо взе завоя като разбра какви са мрежите, които инвестират в Навални и започна да го въздига като знаме на руската промяна, но писмото му си стои в дълбините на мрежата и то разкрива образа на един политик, който носи в себе си повече опасности, отколкото надежди.
Ролята на Навални като яростна опозиция на режима в Кремъл също е медийно преувеличена, за да пасне на Мита, който се съгражда днес. Ако Навални винаги е бил неудобен е много трудно да се обясни как така той стана член на борда на държавната мегакомпания "Аерофлот" през 2012 година. Най-малкото това никак не се вписва във вълшебната приказка за постоянното преследване на неудобния глас. Да, не мога да отрека - Навални имаше талант за политиката. Антикорупционните клипове и разследвания, които правеше бяха интересни, забавни, остри. Той ги продуцираше почти като холивудски филми и те си намираха аудитория и фенове. Самият аз съм изгледал почти всички от тях и няма как да си изкривя душата. Екипът му определено знаеше как да привлича общественото внимание.
Ако поемем дълбоко дъх и размислим върху ситуацията, както често правят детективите в нео-ноар криминалните сериали, ще видим, че последният човек, който има интерес от смъртта на Навални е Владимир Путин. Навални в нито един момент не е представлявал реална заплаха за неговата власт. Да, знам, много либерални съвести ще се сгърчат от възмущение, ще истерясат и започнат да псуват, но е точно така. Реалността е безпощадна. Истинските алтернативи на Путин са такива, че даже и Александър Йорданов би се спрял на сегашния президент, ако поне малко се запознае с фактическата обстановка в Русия. Навални има своите фенове, има своите последователи, но те са пренебрежимо малък процент на фона на кипежа в руското общество, което започна след войната в Украйна. На всичкото отгоре ситуацията върви добре за Русия. Интервюто на Тъкър Карлсън с Путин достигна до един милиард души на планетата, а коментарите биха предизвикали киселини у всеки български евроатлантик. Руснаците превзеха ключовият град Авдеевка и почти изчистиха Донбас от украинската армия. На този фон смъртта на Навални не само не работи в полза на Путин, а точно обратното - тя взривява всичките му усилия. Да, можем да говорим дали е правилно и какво говори за една държава, ако политическата опозиция стои в затвора. Това със сигурност е проблем. Както е проблем и това, че Навални не беше политически затворник, а е осъден за измама в особено големи размери и то на френска компания. Пробвайте да намерите в българска медия подробности около случая. Ще ударите на камък. Журналистиката у нас винаги е стачкувала, когато стане въпрос за Навални.
Не отричам правото на никого да се чувства противник на Владимир Путин. Но дори и тази роля изисква изключително здрав разум трезва мисъл и присъствие точно в тази реалност. Медийният балон от самоизмами в който плува Западния свят вече започва да тежи на всички хора, които виждат какво става. Трябва ли да ви припомням, че точно преди една година, пак на тази конференция в Мюнхен, всички лидери ни уверяваха, че до края на 2023 година Украйна ще смаже Русия и ще се върне в границите от 1991 година. Къде са днес тези вестители на големите победи и светлите хоризонти, а?
Същото ще се получи с Навални. Безкрайното повтаряне на идеята, че Путин е дал заповедта за неговото убийство не само не носи морален катарзис, а за пореден път вкарва европейските лидери в лабиринт от който няма излизане. От всичко това най-големите жертви ще са семейството на Навални, защото те никога няма да научат истината за неговата кончина. Никой няма да повярва на заключенията на руските експерти. Но дори и тялото на дисидента да отиде в Германия, никой няма да повярва и на изводите, които ще направят там.
Във войната истината е първата жертва. Здравият разум също. Медиите отдавна сме ги отписали, но понеже те са край нас тепърва ни предстои да слушаме цяла поредица от глупости и откровени тъпотии.
Александър Симов, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар