Всички традиционни медии са изненадани.
Медиите, които предполага се трябва да живеят с пръст на пулса на обществото, да бдят за появата на нови явления, събитийни предпоставки и енигматични субекти...
Появи се и нов термин. Току що го родиха двама политолози и един социолог: "паралелна публичност".
Как иначе. Закономерно е. Медиите отдавна действат в съзвучие с графика на управляващите. Те легитимират официалната публичност. Ако не отразяват светлината на политическите звезди, умуват как да изпреварят безпримерните им подвизи и да ги зарадват в аванс, с приемливо обяснение на абсурдните им политики.
Медиите са в паралелна вселена и затова сега са изненадани.
Хората не са. Те са от другата страна.
Другите, алтернативните медии, присмехулно игнорираните и подценявани, безбюджетните и рискуващите да бъдат премахнати, поради липса на достатъчна коректност те се интересуваха от придобилите слава за една нощ, довчерашните маргинали и оправдаха мисията на почтеното, комуникационно посредничество.
Останалите заработиха заплатите си и одобрението на онези, които излиза, че са автентичните им работодатели.
Санкцията Загуба на доверие е най-жестоката присъда.
Тя винаги води до обедняване, първо под формата на морално опустошение, след това идват и финансовите загуби.
Дали вече е по-ясно, защо тълпата все по-често предпочита митовете пред свидетелските разкази за пищните плащове на голи величия?
Едва ли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар