“Обикновените държавни разходи трябва да се покриват от данъци и приходи от държавни имоти и предприятия. Извънредните разходи на държавата трябва да се покриват от заеми или остатъци от държавни доходи от минали години.”
Това е то държавният бюджет. Чисто и просто.
Такова е определението на Стоян Пранчов от 1886 г. в първия български учебник по „Политическа икономия”.
Скучно, старомодно, невъзможно или…? Това пък пита Пенчо Пенчев, професор в Катедра “Политическа икономия” на УНСС, завършил специалност „История” във ВТУ “Свети Свети Кирил и Методий”.
Според българския тълковен речник “бюджет е парична сметка на приходите и разходите, балансирана за определено време (обикновено година). Държавен бюджет”.
Думата budget е съкратена от френската дума bougette, умалително на bouge, чието значение се определя в Речника на френски и английски език от 1611 така: “Bouge е портмоне, портфейл, торба (обикновено при пътуване) или кожена чанта, в които човек съхранява вещите си и ги държи на гърба си, докато язди кон”.
А френското bouge произхожда от латинската дума bulga, която означава “Кожен портфейл или кесия, малка чанта, която виси от рамото”.
Английската дума budget (бюджет) пък датира от началото на 15-ти век и означава “Портмоне, торба, портфейл, обикновено от кожа”.
Тези умалителни портмоненца, чантички, торбички не ви ли напомнят на „постните пици” на ексфинансовия министър Симеон Дянков? Беше време на затягане на коланите и бюджетите рядко се огъваха – предимно под въздействие на тези, които най-силно крещяха под прозорците му.
Сега времената са други. Войните просто диктуват развързване на кесиите за отбрана. Ковид пандемията продължава с нова сила – тази на популизма, който шества не само в България, но и в цяла Европа. Хората искат по-добър живот, по-високи доходи и политиците охотно влизат в ролята на Робин Худ.
И разходите набъбват. Единият начин да се покрият е да се вдигнат данъците. Това популизмът го забранява. Другият начин е да се търсят нови приходоизточници. Такъв за момента е данъчната амнистия. От нея се очакват свежи близо 4 млрд. лева. Е, финансисти и аналитици казват, че това е абсурдно, но този приход, колко му е да бъде записан в бюджета. И после – нова дупка в края на другата година, която трябва да се покрие някак си. Единият начин е да се свият разходите – по традиция капиталовите, инвестициите в инфраструктура, пътища, благоустройство на населените места.
Другият е чрез нови дългове. Ние да ядем сега, а децата и внуците ни да платят обяда.
Но икономиките в Евросъюза буксуват. А там, от бизнеса, се произвежда това, което после можем и то разумно да харчим. Добре е политиците да се замислят за тези неща. Защото харченето на неизкарани пари води – в крайна сметка – до бъдеща бедност.
Първопроходецът Стоян Пранчов не е дал обяснение на този последващ процес, но ние сме длъжни да сме наясно с него и с ефекта му.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар