Стана известно решението на Столичната управа да не се допуска изграждане на паметник на руския цар Александър II в центъра на София, за което настояват някои среди у нас.
Това е цар, който извърши агресия срещу една суверенна държава в нарушение на международното право – Османската империя. Без никакви причини той нападна през 1877 г. една мирна и демократична страна и анексира част от нея под форма на сепаратистка територия, т.нар. Санстефанска България.
Съвсем правилно и справедливо лидерите на Великите сили в Европейския бъдещ съюз заклеймиха агресията, а Лондон дори изпрати военни кораби, за да попречи на руските агресори да влязат в столицата на държавата –жертва – Турция. Много ясно е кой е жертвата и кой – агресорът, каза английският премиер Киър Дизраели и категорично се противопостави да се образува държава, обединяваща българите-сепаратисти в етническите им граници. Още повече, че група български сепаратисти са водили нерегламентирани военни действие срещу легитимната войска на султана - герой на връх Шипка. Българските терористи, подпомагани от редовни руски части са си позволили да нанесат поражения в жива сила сред достойния защитник на нападнатата подло страна – Соломон Паша.
След дълги и мъчителни преговори в Берлин, на българските сепаратисти им бе даден за ползване тесен регион, наречен по-късно „Българският Донбас” между Дунав и Стара планина с уговорката „И това им е много!”
Европейските лидери взеха решение да продължат финансовата и военна помощ за страната-жертва на руската агресия - Османска Турция. Те издигнаха лозунга: „С теб, сме, Турция, не си сама!” Към лозунга се присъедини и българския губернатор на васалната територия Демироглу (Желязков).
Така щяха да звучат новините през 1878 г. ако тогава имаше БНТ, БТВ, Нова и Нова Нюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар