Защо Трети март?

Не споделям мнението, че е можело да се освободим сами. Трябва да бъдем признателни към всички воини, които са били част от армията на Русия и са воювали в нашите земи 

 

В България е най-трудно да си българин. Много по-лесно е да си русофил или русофоб, американофил или американофоб. 

Но въпреки това ще пиша като българин, който е попрочел доста страници от исторически изследвания и документи.

Ще започна с въпроса каква щеше да бъде България, ако Трети март 1878 г. беше един обикновен ден от календара. Не споделям мнението, че е можело да се освободим сами.

И това е така, защото българското революционно движение е било ръководено от агенти на Султана, Сърбия, Русия, Гърция, Австро-Унгария и др. Всички комити, които са служели единствено на българската кауза за освобождение са били ликвидирани до края на 1876 г.

За онези, които им се струва странен този факт, то само ще ги попитам как свободна България се отнесе към близките на онези революционери, които са служили само на националната ни кауза?

По-голяма част от богатите българи не са били привърженици на действия, които ще застрашат богатствата им. Кой тогава да поведе българите и да ги организира, така че да извоюват свободата си?

Към него момент единствената възможност е била намесата на Русия. Така и става. Вярно е, че сме си платили Освобождението. Но коя държава ще води война просто ей така за едната помощ на един народ под чужда власт?

Но ако за българите свободата и независимата държава са ценност, то не бива да спекулираме с този факт.

Казано по най-простичък начин - ако го нямаше Трети март 1878 г днес нашата столица можеше да бъде Анкара и национален герой да ни бъде Кемал Ататюрк. Днес столицата ни е София, а Левски е обявен за най-великият българин. За това трябва да бъдем признателни към всички воини, които са били част от армията на Русия и са воювали в нашите земи, както и към румънските войници.

Има политици и историци, които споделят мнението, че на Трети март 1878 г България не е получила независимостта си, а и последващият Берлински конгрес е бил истинска национална катастрофа за българите. И за това трети март не трябва да е Трети март.

По този повод ще кажа следното. Великите сили в Европа са имали свои имперски доктрини, които можем да приемем като стратегически и вечни интереси. За съжаление към него момент част от тези доктрини е бил и Гръцкият проект на Евгений Булгарис.

През втората половина на 19 век Великите сили са предвиждали Стара планина да дели Гърция и Румъния, а на Запад да е Сърбия. Как тогава да изглежда документ, който трябва да подпишат Русия и Османската империя на трети март 1878 г.?

Как тогава да изглежда Берлинския конгрес? Въпреки това именно Трети март 1878 г. е историческия шанс за българите да извоюват независимостта на нашата, българската държава.

Та нали, ако я нямаше българската войска, нямаше кой да спре претенции на гърци, сърби и румънци към българските земи?

И ако нещо не може да се отрече на познатия ни като Сан Стефански мирен договор, то това е правото на българите да сформират своя армия. Гарант за българската независимост от тук насетне е щяла да бъде българската армия.

Ето защо Трети март 1878 г. е с главна буква. Дори слепия дядо Йоцо на Иван Вазов видял свободната българска държава пипайки българската военна униформа. Но преди Трети март 1878 г. той не е можел да види свободна България.

Това е моят прочит за значението на Трети март 1878 г.

Петко Добрев, Epicenter.bg