Свърши времето на доходоносния „патриотизъм“ в Украйна, дошло е времето за разплата

А какво да прави Европа, която направи всичко възможно да има война? Европа трябва да се моли украинските фронтоваци да не обърнат посоката. Защото ако те тръгнат на Запад, то няма европейска армия, която да ги спре 

 

За Украйна и Одеса

Върховното право на всеки човек е правото му на живот. Правото на живот за всеки човек не зависи от това дали той е русофоб или русофил, американофил или американофоб. През изминалата седмица се случиха две събития, които са пряко доказателство за управлението в Киев, което все по-често се нарича режим.

В Одеса бе застрелян млад мъж, който е бил участник в подпалването на Профсъюзния дом през май 2014 г. Както е известно тогава изгоряха 48 души. Преди да бъде извършен този разстрел ЕСПЧ осъди Украйна за това, че не е предотвратила този пожар. Това решение на съда практически е обвинение срещу управлението в Киев. Подобно решение преди новия мандат на Тръмп беше немислимо. Но днес то е факт. А това е пряко доказателство, че управлението в Киев е режим и като такъв е виновен за смъртта на тези 48 души. Първата версия за убийството на Демян Ганул бе свързана с това съдебно решение, тъй като той е един от подпалвачите. И тази версия е изключително удобна, за да се търси отново намесата на Москва и Путин. Но истината се оказва съвсем друга.

Ганул е участвал в група, която е оказвала съдействие на властите да мобилизират насилствено млади мъже за фронта. Един от тези насилствено мобилизирани млади мъже се оказва син на многократно раняван офицер от украинската армия. Та този достоен мъж и баща сам решил да изпрати в ада Демян Ганул, като разплата за убития на фронта негов син. Но услужливите медии замлъкнаха, когато истината излезе наяве.

Тези два факта говорят именно за режима, който управлява Украйна. Този режим проповядва изключително доходоносен „патриотизъм“. Носителите на този „патриотизъм“ не са на фронта, но с насилствени действия изпращат насила украински мъже в ада – на фронтовата линия.

Всеки ден в интернет пространството ни заливат кадри с такава насилствена мобилизация за фронта. За тези издевателства Зеленски бе упрекнат в Белия дом. Такива действия могат да бъдат квалифицирани като опит за убийство и дори убийство. Защото насилственото изпращане на фронта обикновено завършва със смъртта на човека. И няма цивилизована държава, в която да няма наказание при отказ да се отиде на фронта. Но наказанието е лишаване от свобода. А какво се случва в Украйна?

Десетки хиляди мъже по насилствен начин бяха изпратени на сигурна смърт. Сега идва времето за разплатата с тези, които залавяха мъже и ги изпращаха като пушечно месо. За мъжете преживели ада на войната смъртта вече не е изпитание. За това и убиецът на Демян не се е крил, нито притеснил да разстреля човека, който е виновен за насилствената мобилизация и смърт на неговия син. От тук насетне ще бъде така. Всеки един, който с действията си е участвал в насилствена мобилизация на украинци, ще бъде съден от завръщащи се войници. Те няма да чакат съдебни процеси. Свърши времето на доходоносния „патриотизъм“. Дошло е времето за разплата с неговите носители.

Тези две събития свързани с Одеса са доказателства, че управлението на Украйна може да се определи като режим. Но същевременно те ясно показват какво ще последва от тук насетне. Ако днес ЕСПЧ осъди Украйна за подпалването на профсъюзния дом и смъртта на 48 души през 2014 г., то следващите осъдителни решения ще бъдат за насилственото изпращане на фронта на десетки хиляди украинци, които загинаха там.

В Европа, както и у нас се намират и ще се намират хора, които отново ще винят за всичко Путин. Но тепърва светът ще види на какво са способни украинските бащи и майки. Първи ще изпитат техния гняв ползвателите на доходоносния „патриотизъм“. По този повод ще споделя какво аз съм чул от украинци. След войната никой от виновните за войната и смъртта няма да може да се скрие от украинския гняв – украинци има по цял свят! Става въпрос за политици и „патриоти“, които никога не са ходили на фронтовата линия. Натрупаните богатства от доходоносния „патриотизъм“ няма да ги спасят от възмездието.

А какво да прави Европа, която направи всичко възможно да има война и тя да продължи дълго време? Европа трябва да се моли украинските фронтоваци да не обърнат посоката. Защото ако те тръгнат на Запад, то няма европейска армия, която да ги спре.

 
Петко Добрев, Epicenter.bg