Фашизмът е инструмент, който се изхабява. Режимът в Украйна си позволи прекалено да играе върху нервите на Русия. Европа и Киев ще бъдат само зрители относно съдбата на украинската държава
Манипулацията в историята, медиите и даже в науката е толкова силна, че може да не разберем същностите на проблемите.
Според Андрей Фурсов нарочно се разпространява идеята, че Втората Световна война води своите корени от подписването на Съветско-германския договор за ненападения (който също заради пропагандата се нарича с неправилното наименование “Пакт Молотов-Рибентроп”). Обаче не са толкова популярни одобрителните действия и мълчаливото съгласие на западните европейски държави относно анексирането на Австрия и Судетската област на Чехословакия. Неизвестно защо се забравя Мюнхенският сговор през 1938, в който участват Великобритания, Франция, Германия и Италия.
По същия начин много хора забравиха за Минските споразумения през 2014 и 2015 година и как те просто бяха използвани, за да спечелят време според лидери, които възглавиха страната, която преди толкова много години анексира гореспоменатите територии. Фашизмът, както тогава, така и сега е използван успешно в кампаниите “Drang nach Osten”. Без да го оправдавам, трябва да се каже, че той е просто една маша в ръцете на тези, които просто искат да унищожат и разделят Хартланда, който е пълен с ресурси, осигуряващи на англосаксонския елит контрол над света, ако се опираме на думите на западните геополитици като Макиндер, Махан и Спийкман.
Още през 2014 откровеният фашизъм завладя Киев с помощта на цветна революция, проведена по сценария на Джийн Шарп, ставайки също така важна съставляваща на радикалните украински организации. Нека си припомним само лозунгите “Слава Украини”, организациите “Десен сектор”, “Азов”, речта на Порошенко: “Техните деца ще са в мазетата, а нашите ще ходят на училище”. Ако неолибералите в нашата страна подкрепят такива хора, то тук не става дума за идеология, колкото за омраза към страна, която просто изгражда своя свят и запазва ценностите си. Сещате се за кого говоря – по известна със стереотипите за матрьошки, мечки и водки.
Освен, че киевският режим използва и е част от неофашизма, също така за него е присъщо използването на терористически методи. Достатъчно е да се спомним жертвите и опитите за взривове на хора от руската интелигенция и военни именно от украинските фашисти. Също така да не забравяме и атаките на дронове по регионите на Русия именно на обекти, в които се намират единствено цивилни граждани (атаките в Кубан, Татарстан, Крим и други региони). Ако се разхождате по тези места ще видите, че по улиците има изградени убежища, за защита на цивилното население.
С тези действия Киев помага за дългото мъчително самоубийството на Европа, която няколко пъти за последните години си прострелваше и в двата крака. Започвайки от санкциите след кримските събития през 2014 година, преминавайки през изолиране на Русия, завършвайки с безсмислената диверсификация и взривяване на енергийната инфраструктура.
Европейската помощ за Киев е напълно безмислена, защото европейските армии са далеч от това, което са били десетки години назад. Парите няма да могат да накарат разглезените европейски младежи да служат в армията. Производството на военна техника и амуниции не само не може да спре Русия, но и да запази Украйна. Единственото, което е по силите на европейските държави е просто да удължат украинската агонията. Новата администрация на САЩ даде яснота, че Киев се намира в безизходно положение, ако иска да разчита на себе си или на европейски помощи. Европейците покрай извращенията на неолибералната идеология се превърнаха в консуматори и не само, че няма да отидат да пролеят кръв за своите уж съюзници, но също така е съмнително дали са готови да се борят за своите държави. Та нали хора като Томи Робинсън, които се борят за ред в родината си, са в затвора или ги чакат съдебни дела. Най-отчайващото е, че неолибералното население ще обсипе с мръсотия такива като Робинсън, но ще си затвори очите пред ежегодните трагедии в Европа, направени от мигрантите.
Освен, че САЩ изтеглят доверието си, нека не забравяме, че в Европа и ЕС частично също има сили, които могат да попречат на Брюксел да завлича след себе си и Източна Европа. Виктор Орбан е флагманът на евроскептицизма и “силният човек” на Унгария (както е озаглавена една книга). Важно е да се отбележи неговия политически опит от края на 80-те. Практически през целият си живот на пълнолетен човек той е врял и кипял в политиката. Другият играч в тази дружина е Робърт Фицо със също колосален опит. Тези хора са следвани от Мелони в Италия и “Националния фронт” във Франция, а също така да не забравяме и реванша, за когото жадуват и полските патриотически сили. Влиянието на евроскептицизма успя да се изяви и в румънския народ, който поиска да има своя “Орбан” в политиката си.
Брюксел се намира във фаза на изтощителна война с американския елит, украинските проблеми, вътрешния евроскептицизъм, а сега реши да отвори още един фронт срещу сръбските лидери Вучич и Додик. Имайки предвид засилващото се недоверие към европейската администрация, диверсификацията, икономическата криза и проблемите с балканските страни, Брюксел може да бъде принуден да се съсредоточи само върху вътрешните си проблеми. В такива случаи Украйна остава на заден план, за да може европейската администрация да си запази позициите, които могат да бъдат заети от евроскептиците.
Ако някои е останал с впечатление, че Зеленски може да диктува нещо, както му бе вменено за последните няколко години, значи е в голяма грешка. Шамарът на Тръмп и Венс в Белия дом беше едно от нещата, които предсказват, че Украйна ще трябва да поседи в ъгъла докато се решава нейната съдба.
“Украинската формула за мир”, която най-нагло имаше антируски характер е един текст на хартия, който няма и нужда да бъде поглеждан повече. Срещите в Рияд и Истанбул показаха не само на Киев, но и на Украйна, че местата за преговорите по Украйна са заети вече от Москва и Вашингтон. Без Русия е невъзможно да се води разговор, тъй като Москва заяви, че ще отстоява своите интереси, а това означава, че правата на руското население в Украйна са сред тях.
В заключение трябва да знаем, че фашизмът е инструмент, който се изхабява. Режимът в Украйна си позволи прекалено да играе върху нервите на Русия и да се прави на началник на Западния свят, искайки оръжие и пари. Европа и най-вече Киев ще бъдат зрители само с право на възмущение относно съдбата на украинската държава. Руският елит показа, че националните интереси са преди всичко и Русия няма да излезе на ринга на международните преговори неподготвена, както бе в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
Урокът е научен, сега единственото, което може да направим е да дадем място на ЕС и Киев да седнат до нас – зрителите.
Стенли Макйънг, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар