Историята, която е постоянен обект на интерпретации, внушения и инструмент за манипулации се състои от дати, събития и процеси.
Всяка година се отбелязват кръгли годишнини от събития, които бележат най-вече военни и политически победи. Едно от тях е парадът на победата на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 г., който показва в пълна сила решаващата победа на Червената армия в разгрома на Третия райх.
Военната победа е постигната с много жертви, унищожена инфраструктура, но и с несравнимия дух на руските войници, воювали за Родината си. Човечеството през следващите десетилетия живее с идеята, че глобалните войни и катастрофи са останали в миналото. Парадът на победата, в който единственият чуждестранен участник е българският генерал Владимир Стойчев, се приема в повечето случаи за своеобразна гаранция за тази надежда.
Вярно е, че през последните 80 години светът се развива в познатата дихотомия мир-война, с почти половинвековната Студена война. Последвалият я период на демократизация и неолиберализъм не излезе от рамките на идеологическото противопоставяне, политическа конфронтация и локални конфликти. Мирът беше повече от войната! От 5 години обаче обществата са вкарани в нов модел с пандемията от коронавирус и украинския казус.
Вирусът взе много жертви, а постепенно започна да се разкрива и как чрез Ковид 19 държавите са вкарани в политика на образователен, здравен и социален контрол. Съзнателно предизвиканата от администрацията на Джо Байдън специална военна операция на Русия през февруари 2022 г., постави света в познатата от няколко века схема „обединеният Запад и САЩ срещу Русия“ на територията на Украйна. Засилващите своите виртуални възможности технологични компании все повече овладяват и контролират информационното пространство в политическите и социалните мрежи.
Светът се трансформира в посока, в която социалната комуникация и институционална гаранция за обществените интереси, се измества от бруталното прилагане на основния принцип на международните отношения – правото на силата. Факт е, че този принцип във войната се прилага при постигнати военни победи, които предсказуемо водят до политически трансформации. През последните години наблюдаваме драстична промяна в правилата. Безумната подкрепа на режима в Киев от ЕС, НАТО и САЩ с президент Джо Байдън категорично пропагандира военната победа на Украйна.
Огромното количество финансова и военна помощ за Киев, както и икономическите санкции срещу Русия разрушават европейската икономика, социалната и политическата стабилност на ЕС. Отказът на новия американски президент Доналд Тръмп и неговата администрация за безрезервна подкрепа на Киев засили военната риторика на европейския елит. ЕК и НАТО декларират необходимостта от възстановяване и разширяване на военните възможности на Европа с идеята „за евентуална агресия на Русия срещу държавите от континента“.
Украйна е повод за военна и политическа конфронтация с постоянния враг Русия, но от две години за пореден път се възстановява друга проблемна зона за сигурност - Близкият Изток. Нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. предизвика съчувствието и подкрепата на света към израелските жертви и заложници. След това нещата се променят кардинално. Световните организации и регионални и глобални лидери постоянно призовават Тел Авив да прекрати геноцида над палестинците в ивицата Газа. За съжаление в обичайна статистика се превърна практиката да се дава информация за впечатляващ брой убити цивилни палестинци и съзнателно прокарваната политика за възпрепятстване хуманитарната помощ за населението.
„Жертвата“ Израел разчиства територии (ивицата Газа), променя политически режими (свалянето от власт на Башар ал-Асад в Сирия), унищожава икономическа и военна структура и техника при наземни операции (южен Ливан). Израелско-иранската война през последните седмици е показателна за променящия се свят. Израел за пореден път откри нов фронт за осъществяване на своите стратегически цели. Обявената от израелският премиер Нетаняху опасност от създаването в близко бъдеще на ядрена бомба от Техеран, е мотив за военни действия срещу Иран с цел промяна на режима на аятоласите.
Това би довело до сериозно преструктуриране на силите в региона. Иран държи контрола върху Ормузкия проток, през който преминава висок процент от преноса на нефт и газ. Ново проамериканско правителство в Техеран би засилило позициите както на САЩ, така и на Израел, което би предизвикало и сериозни икономически сътресения в Китай, получаващ над 70% евтини горива от Иран. Локалният характер на конфликта коренно се променя с американските бомбардировки над ирански ядрени обекти. Светът е изправен пред загадката - доколко и как в израелско-иранския конфликт ще се намесят Пекин, Москва, Пхенян? Развитието на конфликта ще бъде сериозно изпитание и за бъдещето на БРИКС и ШОСС.
Украинският казус и конфликтите в Близкия Изток са военните предизвикателства на съвременния свят, в който реалността е имагинерна и преминава през фалшивите новини, моралната риторика на европейските и глобални политически елити, чието поведение е впечатляващо с отсъствие на социална защита, икономическа ефективност и държавна стабилност. Битката между еднополярния и многополярния свят преминава през предизвикателствата на изкуствения интелект и с все по-ярко изявени политики за завладяване и контрол на природните ресурси по света. Чрез локалните конфликти се утвърждава тезата за интелектуална профанизация, създаваща възможност за насаждане на страх и омраза в обществата. Вече няма нужда от идеология като политически инструмент за контрол и власт над хората.
От края на Втората световна война мина много време. Победата винаги е основната цел на всяка воюваща страна. Глобализацията, високите технологии и все по-бързо променящият се свят налагат нови правила, които все повече изпразват от съдържание дейността на международните и държавните институции. Победите на бъдещето са в отстояване на родовата памет, език и идентичност, гарантиращи утрешния ден на отделната личност и обществата. За пореден път се прави опит войната да бъде използвана като инструмент за геополитическа трансформация.
Ще има ли нов парад на победата гарантиращ мира на бъдещето?
Проф. д.ик.н. Нина Дюлгерова, Fakti.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар