Демокрацията се измерва на изборите, а не с най-активните протестиращи по улиците
Националните медии отдавна прилагат двоен стандарт спрямо политическите протести.
Те популяризират левичарските протести независимо от броя на участниците и се преструват, че не са левичарски. Когато консерватори протестират, това или се игнорира, или се представя като заплашително, пропито с „тъмна подкладка“.
Национално организираните левичарски протести „Без крале“ срещу президента Доналд Тръмп в събота бяха представени като „масови“. Водещият на „Сутрешен Джо“ Джон Лемир възкликна: „Огромното, огромното мнозинство от тези протести „Без крале“ бяха много мирни, а тълпите – огромни!“
Но протестите не са избори. Левичарят Гари Каспаров - руският гросмайстор по шахмат - се похвали с това „огромно“ участие в Substack: „Пет милиона души протестираха в Съединените щати през уикенда – за либералната демокрация и върховенството на закона и срещу един самозван диктатор. Това са 1,5% от всички американци, участващи в координирано действие.“
Прочетете това отново: дори да приемем тази преувеличена численост, как 1,5% от Америка представляват общественото мнение? Пет милиона протестиращи е далеч по-малка извадка от 77 милиона гласували за Тръмп. Демокрацията се измерва на изборите, а не с най-активните протестиращи по улиците.
Протестите могат да бъдат разглеждани като „псевдосъбития“, както ги определя Даниъл Борстийн – събития, организирани, за да привлекат медийно внимание. Протестите срещу президента са средство за вдигане на духа у хората, които са загубили изборите. Това можеше да се каже и за консервативните протести срещу президента Барак Обама през 2009 г.
Полезно е да си припомним какво се случи тогава. На 7 август 2009 г. водещият от MSNBC Дейвид Шустър всяваше страх по повод протестиращи на срещи по повод Обамакеър. „Знаем, че заплахите срещу президента Обама са се увеличили с около 400% в сравнение с администрацията на Буш. Това поставя ли президента ни в някаква опасност? Заради някой луд, който ще види тези неща и ще си каже: ‘о, да, това е фашизъм, а начинът, по който се справихме с Адолф Хитлер, беше да се опитаме да го убием, така че нека направим същото с нашия президент.’“
Това е забележително, тъй като по време на годините на Тръмп водещи и гости на MSNBC редовно го обиждаха като диктатор, фашист и Хитлер, а никой не се тревожеше, че безотговорните им приказки го излагат на опасност.
CNN демонстрира пълна противоположност през 2009 г. Най-напред имаше голям митинг на „Чаено парти“ с около 75 000 протестиращи на 12 септември. Репортерът на CNN Джим Спелман не успя да открие никого страшен във Вашингтон, затова излъчи архивни кадри на мъж – някъде в Мичиган – с автомат „Калашников“, който говореше за възможна гражданска война. После той предупреди за онази „тъмна подкладка“, която трови десницата: „Има една малко тъмна подкладка. Повечето хора са там заради ниските данъци, по-малката намеса на правителството, но наистина има един елемент с такива абсурдни конспиративни теории за лагери на смъртта и за, знаете, това превземане, хора, които сравняват президента Обама с Хитлер.“
Само 12 дни по-късно в Питсбърг радикалната левица организира протест срещу срещата на върха на Г-20. Репортерът на CNN Брайън Тод механично повтаряше обичайните опорни точки за левичарски митинги, като подчерта „много, много разнообразния“ характер на протестиращите: „Казват ни, че това е най-голямото шествие в Питсбърг от 70-те години, оценяват го на поне няколко хиляди души. Но е много по-мирно, по-малко конфронтационно. Много, много разнообразна група протестиращи – от хора, протестиращи срещу китайската окупация на Тибет, до феминистки организации и антикапиталисти.“
Този „много по-мирен“ протест завърши с 200 ареста.
Левицата очевидно смята, че протестите са тяхна територия, и винаги когато консерватори протестират, това трябва да е някакъв зловещ заговор, който застрашава демокрацията. В тяхното съзнание демокрацията разцъфтява само когато надделяват техните изкривени разкази.
Тим Греъм, “Townhall”
Тим Греъм е главен редактор на NewsBusters и директор по медийния анализ в Центъра за медийни изследвания (Media Research Center). Кариерата му в MRC започва през февруари 1989 г. като помощник-редактор на MediaWatch, месечния бюлетин на центъра.
Превод: Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар