С лъжи и страхове срещу здравия разум

Натрапено подчинение в една разпадаща се евроатлантическа общност, която отдавна няма обща идея, но има общ страх 

 

„Русия е опасна, агресивна, готви се да нападне Европа, спешно Евросъюзът и НАТО трябва да се въоръжават за отпор“ – тази поднасяна почти всекидневно Брюкселска мантра звучи от няколко години все по-силно. 

Магическа словесна формула, задължително повтаряна при извършване на ритуални политически действия, целяща да внушава, а не да убеждава.

В няколко варианта, съобразени с историческия период, представянето на Русия и СССР като огромна заплаха за европейците не е отскоро. Може да се открие във вестниците в почти всички страни на Стария континент в навечерието на Първата и Втората световни войни. С все същата цел – въпреки своите междуособици и вътрешни брожения, да се обединят срещу общ враг.

Американският философ Ноам Чомски пише: „Европа е много расистка, по-расистка от САЩ. Това не се виждаше, защото до неотдавна населението на Европа беше еднородно, но населението започна да се променя, расизмът се появи. Много бързо. Това е сериозен културен проблем в Европа“.

Но освен расистка, западната част на Европа е и империалистическа. Важен проблем за Брюксел след нахлуването на руски войски в Украйна стана да се скрие, че задачата е не да се помага на Киев, а да се атакува Русия. За да я ограбят. Прикрито е с формулата „Да й нанесем стратегическо поражение“. Таман и чичо Сам е пръв активист за своя изгода в тази прокси война.

Който се храни от кръв, не се нуждае от мир. САЩ имат нужда от тази война „до последния украинец“ и ще я поддържат, макар и с намаляващ ресурс поради други грижи и болежки. Не могат да допуснат Европа, части от нея, особено Германия да създадат дори просто взаимноизгодни търговски и културни отношения с Русия.

Удроу Уилсън, 28-ият президент на САЩ, е написал книгата „Държава“, в която отбелязва, че „на САЩ е особено необходимо да участват във войни на чужда територия, заради големите печалби от тях“. ВСВ и всички следващи войни с тяхно участие го доказват. Но тогава бяха напълно защитени от два океана, днес вече не са. 

Хенри Кисинджър в National Interest: „За разрешаване на украинския конфликт е абсолютно необходимо вписването му в глобалния и исторически контекст. Целта на Запада, вместо интеграцията на Русия в западното общество, вече е разрушението на Русия". Това е от векове геополитическият смисъл на Брюкселските антируски заклинания.

Има и актуални причини дежурната за Русия роля на „екзистенциална заплаха“ да се претовари с актуални задачи. Да запълва идеологически вакуум, да се употребява като алиби за извършване на закононарушения и инструмент за налагане на вътрешен контрол, да се използва във вътрешнополитически борби.

Вече, както в навечерието на ПСВ, се влезе в ситуацията „нито мир, нито война“. То обаче е неизгодно икономически, както и тогава, закономерно поема към подготовка на война. Чрез съответното пренасочване на индустриите към производство на оръжия и боеприпаси. Означава връщане към открита империалистическа политика.

Търси се фюрер, такъв не се е обозначил още, но времето ражда героите си. За започване на война като минимум са нужни поне две условия: наличие на боеспособна добре въоръжена армия и пълна мобилизация на обществото за големи жертви в името на победата. В страните от ЕС липсват или са недостатъчни и двете условия, особено второто.

Пропагандистите на заклинанието „Русия ще ни нападне“ заобикалят упорито ключовия въпрос: А защо би го направила? Тя своята огромна територия още не е усвоила, има маса сериозни и дори тежки проблеми да решава поне сто години. С каква цел да превземе Европа, с какви сили да задържи територии с три пъти повече население от нейното?

Но началото на милитаризацията в страните от ЕС е поставено, процесът е в ускоряващ се ход, След поредица остри провокации на Киев руските войски рязко увеличиха активността си по фронтовата линия и се очертава да сломят съпротивата на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). За НАТО, особено за ЕС, заложил извънредно много на поражението на Русия, това би било ужасно.

Преди всичко за политическите елити там. Категорична победа на Русия в Украйна означава пълен крах за тях, за партиите и по-първите лица в тях. И сега почвата под краката им се тресе. Видимо е разделен ЕП, също и ЕС, това разделение ще расте.

Първостепенна задача за Зеленски и компания е да разпалват омраза на руснаци към украинци и страх сред украинците от отмъщение. Затова Киев го прави спрямо мирно население в Русия и Донбас с всякакви средства, преди всичко с терористични операции и диверсии.

Осъзнаването на тази жестока истина от все по-голям процент от населението в Украйна води до проумяването, че страната им воюва в своя огромна вреда и в полза на лицемерни западни помагачи срещу най-близките си страна и народ, които и досега ги щадят в хода на войната.

Императивно се налага на Запада, особено на евронатовците да оказват нарастващ натиск върху Москва да склони за примирие, евентуално изгодно за Киев и Зеленски. Правят го чрез заплахи, които трябва да изглеждат все по-реалистични.

Същевременно са налице и куп икономически проблеми в Европа и Америка, в обществата там в голямото си мнозинство не искат войни навън, а решаване на проблемите вътре. Неолибералният елит ускорява експлоатацията на страха, за да потисне и остатъците от демокрация. Стигна се до парадокса „авторитарен либерализъм“, в който свободите се бранят с недемократични средства.

Всеки, който изразява съмнение, че „опасността" се използва за оправдание на милитаризацията, цензурата и политическата репресия, бива дамгосан, санкциониран. Натрапено подчинение в една разпадаща се евроатлантическа общност, която отдавна няма обща идея, но има общ страх.

С лъжи и страхове срещу здравия разум се крачи във времето на Хъксли, в страната Фортландия, която се опира на наркотика „сома“. Пеят си там песничката „Грамче сома си глътни – десет грижи забрави!“ Безкраен купон, повърхностни личностни взаимоотношения, неограничени сексуални сношения и стероиди от най-ранна възраст.

В Океания на Джордж Оруел се упражнява абсолютен контрол върху историята, медиите и езика в името на режима. Език на двусмислието е повсеместен, войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила. Big Brother е с човешко лице.

Антиутопията е навлязла в ЕС. Говори се за „отбрана“, но се финансира въоръжаването на Украйна и Европа. Приемат се закони срещу „дезинформацията“, които на практика цензурират инакомислието. Разширяват се правомощията на тайните служби, допуска се пълен проследяващ контрол върху транзакциите. Наречена „удобна“, дигиталната валута CBDC е в духа на „1984“.

Прилага се принципа на „мрежовото“ управление, което позволява във всяко общество да се вградят паралелни структури на власт, подчиняващи се на външни центрове. Налага се доктрината за приоритета на международното право над националното и от държавната власт остава обвивката, а реална е транснационалната. Жак Аттали говори за „глобална правова държава“.

„Труд news“ на 13. 5. 2022 г. писа: „Либералфашизмът е по-страшен от хитлеризма“.

Милитаризацията на ЕС може да настрои страните една срещу друга, вместо срещу Русия. Както е било и през ВСВ, когато Германия през май 1940-а напада Франция, а после СССР. Противоречията между западните страни и сега са сериозни, вероятността да избухне сблъсък в критичен момент е реална дори при членство в НАТО.

Ако Европа продължи да третира Русия като „другия, опасния“, това ще затвърди конфронтацията и ще увеличи риска от катастрофа. Вместо това трябва да се търсят механизми за диалог, без да се отричат реалните проблеми, като украинския конфликт. Европа няма да загине от бомби, а от отказа да пита и мисли. Да помни кой е бил европеецът преди да стане войник.

 

Д-р Илия Илиев, "Труд"