Последните седмици отново са наситени с информация за престъпления, резултат от пълната липса на респект пред закона, да не говорим за съблюдаване на някакви общоприети морални норми.
Нека си припомним малка част, а след това ще видим връзката между тях и възможните последици.
Безчинстват т.нар. „локали“. Невръстни младежи, които знаят, че всичко им е позволено. Нямат каквито и да е задръжки да вземат дрехите на някого, или просто да набият друг. Просто защото така са решили. Сторило им се е добра идея в момента и действат.
След това - някой си се напушил, качва се на АТВ-то, кара като луд посред бял ден в оживен курорт, удря пет човека. В резултат - млада жена умира в болницата. Все още не се знае ще оцелее ли детето ù.
Друг случай - млад момък на 21 години, взема шофьорска книжка и за две седмици след това извършва седем нарушения на закона, а накрая с бясна скорост се врязва в трамвай, убива човек и ранява шестима.
И накрая - черешката в тортата - случаят в Русе, където не е много ясно - дали младежи са пребили шефа на полицията, защото им е направил забележка, или полицейският шеф е предизвикал скандал, който не са успели да потулят. Най-лошото в тази ситуация е, че на хората и двете версии им звучат еднакво възможни - и че младежи просто така са пребили човек - заради забележка, но и че пиян, полицейският началник прави скандал.
Тези събития предизвикаха вълни от гняв сред обществото, а усещането за липса на държавност се засили още повече. Вън от бушуващите в момента емоции, нека да си дадем отговор на два въпроса - как се стигна до тук и какво ни очаква занапред. И ако въпросите са тежки, то отговорите им са направо страховити.
Началото на обсъждането на тези въпроси поставихме още преди повече от две години със статията ми „Унижението в МОЛ-а, Мечо и Узана - ужасяващите символи на пропадащата държава“ (Вестник „Труд“, 06.04.2023 г.).
Ето как се стигна до тук - в продължение на десетилетия, моделите на подражание не само в България, но и в голяма част от света престанаха да бъдат благородните, родолюбиви и трудещите се хора - независимо дали са учители, предприемачи, изобретатели, работници на нивата, в цеха, в лабораторията и пр. Вместо тях, моделите за подражание станаха корупционера, мутрата, проститутката (особено политическата), облеченият във власт насилник, който, необременен от морални задръжки, прави всичко, каквото и както си поиска.
Замениха се базовите ценности - от ученолюбие, трудолюбие, съзнателно добротворчество и пр., с една основна ценност- забавлението на всяка цена- сега и веднага. Тя се пропагандира от всякъде - от политици, шоумени, инфлуенсъри, медии. Пропагандира се в рекламите, в училищата. Вместо децата да бъдат научени, че трудностите се преодоляват с усилия, понякога продължителни, отвсякъде се набива в главите им: „Забавлявайте се!“. И те се забавляват - без граници, без разбиране за „добро“ и „зло“. Така, както виждат, че го правят властимащите. Чуждото страдание, чуждият живот се превръщат в нещо малозначително, нищожно. И това светоусещане започва да се предава от поколение в поколение. Променя се културно-историческия код на българина.
Възвръщаме се към трите, характерни за първобитния човек примитивни „лимбични“ инстинкти - хранене (търсене и присвояване на ресурси), размножаване и доминантност, за сметка на ограничаването на възможността човека да сдържа, модифицира и социализира тези примитивни лимбични инстинкти, което позволява култура, сътрудничество и по-сложни социални структури. За съжаление, социалните инстинкти се придобиват в ранното детство, чрез възпитание и култура, а както сами виждаме, от няколко поколения възпитанието и културата просто припокриват примитивните, лимбичните инстинкти.
С други думи - връщаме се към епохата на първобитния човек. Хората престават да бъдат човеци. От висше Божие творение, се превръщат в ресурс, от който да се черпят печалби.
Така стигнахме до днешното състояние чрез обезчовечаването на хората. Да не забравяме и непригодната система на наказанията, която вместо да наказва, но и превъзпитава, по скоро- допълнително формира и култивира престъпно поведение. За сметка на пострадалите.
А масово налаганите глоби при хулиганство, при насилие върху хора и животни, вече се възприемат не толкова като наказания, а като цена за „удоволствието“. Допълнено с корупцията и зависимостите - напр. когато прокурор пише в постановлението си, творчески доразвивайки правото, че прокуратурата разкрива, доказва и привлича към наказателна отговорност, но само ако преди това гражданският съд е констатирал данни за престъпление от общ характер (?!), създава впечатлението, че всяко престъпно посегателство е позволено.
Паралелно - не просто усещането, а дори и очакването за справедливост почти изчезна. Хората свикнаха, че няма смисъл да се борят за промяна към по-добро. Че каквото и да направят в борбата си за запазване на политическите и социални права, ще се сблъскат с българската или с европейската бюрокрация и тяхната борба ще е напразна.
След всичко казано, най-вероятната хипотеза за бъдещето, ако все още има някакво подобие на България, е доста черна - и за населението, и за върхушката. Защото, с гибелта на държавността, идва това, което се нарича failed state (провалила се държава). Държава, която не може да поддържа своето съществуване като политическа и икономическа единица, която е станала неуправляема и е загубила легитимност. А манджата, която ни се готви в провалената държава, съдържа доста отровни съставки - локалите са предвестника на израстващото поколение с пълна липса на задръжки, липса на всякакви авторитети, с вярата, че силата е единствен сигурен инструмент за постигане на набелязаните цели. Това се гарнира с тлеещото етническо напрежение в България и с идващите „мигранти“, голяма част, притежаващи сериозен боен или престъпен опит, свикнали да вземат насила всичко, което поискат.
Очакваният резултат е разпад на обществената структура и перманентна война между криминалните групировки, включително на етнически и религиозен принцип. Едновременно с това, днешните локали вече ще са пораснали и тези които не се влеят в престъпните групировки, ще сеят престъпления - стихийно, брутално и масово. Накратко - ще се води война, в която авторитетът и властта, дори на досегашните криминални структури, включително в съдебната власт, са силно застрашени. Сомалия и Хаити ще са нашия утрешен ден. Или Мексико, където никой не е защитен - нито обикновените хора, нито политиците, съдиите, прокурорите и полицаите. Е, има и друга възможност - това, което се случи в Сирия, да е бъдещето ни с 5-10 годишна перспектива. Не е като да няма варианти...
Благоприятен изход, все още може да има, но той минава през осъзнаването от страна на елита, че за да се спаси самият той, предварително същият елит трябва да спаси народа си. Това спасение става чрез решителното и незабавното осигуряване на справедливост, сигурност, ред, образование, култура и пр. Е, вярно, че образован и културен народ се управлява по-трудно, но пък такъв народ е сигурна опора и спасение за елита си в трудни времена- като тези, които вече са на прага ни.
А дано, ама - надали...
Адв. Димитър Киров, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар