Не си спомням до сега политическият живот във Франция да е бил такъв „цирк“.
Министър - председател, който вчера вечерта посочва кои ще са министри, а днес сутрин подава оставка. Един министър казва, че друг министър е „неприемлив“. Левицата се „самоизяжда“ – социалистите ругаят Меланшон, зелените ругаят и социалистите и Непокорна Франция, комунистите ругаят всички по ред.
В „център - дясно“ кашата е пълна. Макронистите обвиняват Льокорню, че е предложил прекалено много хора за министри, верни на Макрон. На всичкото отгоре Льо Пен цял ден днес разнася кафез с котка, за да гръмнат социалните мрежи, че „само котката на Льо Пен остава единственото добре информирано политическо същество във Франция“.
Политическата песен на Макрон е изпята. Той няма никакъв шанс да събере дори крехко парламентарно мнозинство. Всички казват, че той имал последен шанс за премиер и всички знаят, че такъв шанс е почти невероятен. Репутацията му е на пода и ако продължи да упорства ще започне да копае невиждано френско дъно. По последните данни от барометъра на Cevipof едва около 28% от французите твърдят, че „демокрацията им работи“.
Големият въпрос за нас, които искаме съществена промяна в поведението на Европейския съюз, е дали т.нар. френски националисти могат да дръпнат още и да преодолеят историческата изолация, за да участват във властта. Само те са способни, ще кажа за мое съжаление, да се опълчат от френско име на Брюкселската бюрокрация и на НАТО.
Марин Льо Пен работи системно и последователно за да разбие тази изолация. Тя смекчи риториката, дистанцира се от антисемитизма и екстремизма на баща си, изгони най-радикалните фигури. Вече не се възприема като заплаха за демокрацията, а като „радикална, но нормална“ опозиция. Заложи на защита на работническите интереси, покупателната способност, критика на глобализацията и ЕС - и така привлече част от традиционния електорат на левицата. Основни медии вече не я третират като „неприличен гост“. Дебатите ѝ с Макрон показаха спокойна, компетентна фигура. Сериозно подготвя „второ поколение“ елит. Млади депутати като Жордан Бардела (днес на 29 г.) олицетворяват новото лице на партията – образовано, умерено, телевизионно умело. Тя иска парламентарни избори и е почти сигурно, че ще дръпне още (На парламентарните избори през 2024 г. спечели 9,2 млн. гласа срещу спечелилата най-много депутатски места левица – 7,8 млн.).
„Фронтът на републиката“, разбирай – „всички срещу един“ се разпада. Макрон вече не може да разчита дори на тактическа подкрепа от левицата. Дясното (LR) е разцепено. Социологията показва, че над 60% от французите вече не смятат RN за „антисистемна заплаха“, а за „нормална партия от спектъра“. Част от LR - особено провинциалното ядро - вече флиртува с коалиция с RN, особено ако изборите я направят първа сила.
Какво е възможно? Ако RN спечели около 250–280 депутати, а LR – 30–40, тогава Льо Пен може да предложи „коалиционно правителство на национално съгласие“. В него няколко LR фигури могат да участват, оправдавайки се с аргумента: „Избирателите дадоха мнозинство на десницата“. Това ще разкъса изолацията ѝ де факто. Ако Националният сбор направи невъзможна властта без себе си, то с Макронизма е свършено. Ей това изречение исках да кажа, пък се наложиха толкова много думи.
Като европейци на нас ни е нужна Франция, която брани националните суверенитети и спира превръщането на ЕС във военен блок, който обслужва американската мегаломания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар