Това, за което отдавна се говори, вече е факт - Румен Радев обяви, че подава оставка като президент и излиза на политическия терен.
Идва време и за следващите въпроси - време за регистрация на нова партия няма, ако той смята да участва на предсрочните избори. Как ще го направи? Къде ще се позиционира? Кои са евентуалните бъдещи негови партньори?
Появиха се първите спекулации, че поради недостатъчното време, вероятно той ще използва за ракета носител партията на Кузман Илиев „България може“. Към това навеждат няколко обстоятелства - бившият съветник на президента Александър Маринов, е съучредител във формацията; имат сходни позиции по редица въпроси; Радев завърши последната си реч като президент с думите: „Готови сме, можем и ще успеем!“, което според някои е сигнал, че с Илиев ще играят заедно.
Друго твърдение пък го насочва към общо явяване с партията на бившия депутат от „Продължаваме промяната“ (ПП) Иван Христанов „Единение“.
При всички положения, ако Радев планира да се яви на предсрочните избори, това означава да използва или вече регистрирана партия, или няколко формации да направят коалиция.
„Къде ще се позиционира“ също не предизвиква особени колебания. Радев, макар и често обвиняван в проруски позиции, според някои - дори и инсталиран директно от Русия, реално не е изпадал в крайности и умело - според обстановката и политическите реалности, умее(ше) да се нагажда. Да, каза „Крим е руски, какъв да е“, нееднократно е призовавал за диалог с Владимир Путин, противопоставя(ше) се на военната помощ за Украйна, но паралелно с това осъжда(ше) руската агресия срещу Украйна, призовава(ше) за активни санкции срещу Русия.
Против бюрократичния Брюксел е, заявявал е, че е трябвало да има референдум за отказа от лева, но паралелно с това, в редица свои изказвания, потвърждава(ше) европейската и евроатлантическа ориентация на България.
Но кои ще са негови бъдещи партньори, е питането, което предизвиква най-много противоречиви коментари и неясноти. Макар да можем да изключим напълно „мафията“ и „олигарсите“ - разбирайте ГЕРБ и ДПС „Ново начало“, интересен коментар дойде от бившия финансов министър в няколко правителства на Бойко Борисов - Владислав Горанов, който не изключи Радев като евентуален партньор, поставяйки като единствено условие политиката му да е проевропейска.
Лидерът на ГЕРБ също направи изненадващо за някои изказване, в което отправи критики към президента, но каза, че му има повече доверие отколкото на ПП/ДБ, допълвайки че не изключва бъдещо сътрудничество с Радев по ключови теми.
Проблемът тук би бил по-скоро за президента в оставка, чиятo реторика и чиито действия през последните години беше насочено срещу ГЕРБ и техните управления. Срещу „мафията“, която е „завладяла България“, контролирайки целия държавен апарат.
Вече споменатите ПП/ДБ побързаха - чрез изказвания на Ивайло Мирчев и Николай Денков, да протегнат ръка към Радев. Първият каза, че целта е ясна - скъсване със завладяната държава и моделът „Борисов - Пеевски“, както и плътно с Европа. Ако той се позиционира в същата ниша, може да се разговаря с него, заяви депутатът и съпредседател на „Да, България“.
Вторият пък е категоричен, че отговорът на въпроса „В каква България искаме да живеем и как да стигнем до нея“, ще даде яснота дали може ПП/ДБ да бъдат в евентуална бъдеща коалиция с президента в оставка.
Всъщност въпросната коалиция вече няма никой друг потенциален партньор на политическата сцена, поради което бъдещ проект на Радев е добре дошъл за тях. Явно посланието „С Вас сме, г-н президент“, не е забравено.
Тук отново Радев е в по-сложната позиция, защото нееднократно вече е заявявал, че е излъган от ПП и е негова грешка, че е допуснал такива хора (по-конкретно Кирил Петков и Асен Василев) да откраднат надеждите на хората за промяна.
И така, президентът в оставка влиза в активната политика с висок личен рейтинг, разпознаваем образ и дългогодишен ясно артикулиран враг - „мафията“ в лицето на ГЕРБ и ДПС „Ново начало“, по-конкретно Бойко Борисов и Делян Пеевски. На практика, той - и то от много отдавна, не беше просто президент, а активно намесващ се на политическото поле - подкрепяше протести, легитимираше нови проекти, беше архитект на коалиции, влизаше в открита битка със статуквото. Всичко това - от удобството на президентската институция.
Как и дали въобще той ще съумее да капитализира личния си вот, без да се обвързва с партии, които да компрометират посланията му, предстои да разберем. Рейтингът му не е автоматична гаранция за успех - той може много бързо да се изпари, ако и когато Радев се сблъска с необходимостта от конкретни решения, които противоречат на образа му на „борец срещу мафията“ и „морален критик“, които може да впечатляват и да са му носели дивиденти, но на практика реалността ще го сблъска с редица компромиси и партии, които той до момента е избягвал.
Опитът му да съчетае различна политическа реторика - от националистическа до проевропейска - рискува да разруши доверието към него и за пореден път да разочарова избирателите, а Радев може много бързо да се окаже в позицията на поредния „спасител“, който предлага още от същото.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар