В Абу Даби, столицата на ОАЕ, вървят тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна, целящи постигане на споразумение за мирен изход от войната на украинска територия.
Руската страна е с пестелив изказ - конструктивни са. В тон с приповдигнатия стил на американския президент, те са към щастливия си край според Вашингтон. Зеленский казва, че са готови „на 90%“. Кривят си душите.
Самото провеждане на преговори по това време, на такова място и в този състав показва, че политическо решение за мир е взето. Сега е в ход обсъждане на условия и технически детайли. Никак не е лесно, не може да стане бързо. След първия ден от събитието пред Канал France 2 Зеленски заявява: „Дори замразяването на конфликта от моя страна би било голяма отстъпка“.
В Киев на власт е поставен и крепен комедиант с измамнически етюди в главата. Той до последно ще саботира всички преговори. Чрез терористични операции срещу Русия и издигане на напълно неприемливи условия пред Москва. И всестранно помагащите му в Европа нагло ще провокира. Както го направи наскоро в Давос с дълъг списък обвинения, че проявяват слабост и не се издължават както трябва, следователно вината им за загубата на войната несъмнено ще е тяхна.
Това му е личната тактика. Евронатовците обещаха да дават и правят „колкото и докогато е нужно до нанасяне на стратегическо поражение на Русия“, войната ни е обща с тях, ние я водим „до последния украинец“. Водете я и вие! Давайте ваши бойци от „желаещите“, извършвайте и вие диверсии на руска територия, дайте ни и ядрено оръжие! Ама не давате. Не е моя вината, а ваша!
Хем добре знае, че онези правят и дават на предела на възможностите си. Европейците са ярък пример какво се случва с такива, които са оставили националната си сигурност, войската, тайните служби и военната си индустрия в ръцете на друга държава. Казано е ясно от Наполеон: „Народ който не храни своя армия, ще храни чужда.“ Европа се кротна чрез НАТО в огромна зависимост от американската военна защита, стана зависима и губеща в много други направления.
Анализ в American Thinker от 4 февруари: „Европа, възродила се след ВСВ като прогресивна, се впусна в грандиозен експеримент, изграждайки държава на всеобщото благоденствие с гаранции „от люлката до гроба“. Но тази утопична Вавилонска кула, някога възхвалявана като триумф на хуманизма, днес не прилича на паметник на милосърдието, а на самоубийствена политика. Европейците си изкопаха трап, развиха паразитизъм, емигрантското нахлуване разми културните основи, направи континента уязвим за вътрешен разпад и външни хищници“.
Днешна Европа постоянно заплашва и дразни Русия, но не е в състояние да воюва с нея дори в отдалечено бъдеще. И същевременно стои отчаяна с Украйна на шията пред драматичното обстоятелство, че Вашингтон без капка състрадание я оставя почти сама с непосилната тежест. След като именно Обама, Тръмп и Байдън я тласнаха в остър конфликт с Русия. Сега евронатовците се напъват да измислят начин, при който загубата на желаното доскоро бойно поле поне да не бъде фиксирана върху хартия като такава.
За да се надяват на някакви маневри пред своите граждани, тъй като наближават избори, а отвън се дочуват недоволни възгласи и дори гневно ръмжене. Същевременно твърдо са намотани около врата с Украйна, залепнала е дори тя за тях. Лидерите им пък твърде дълго почти се идентифицираха с професионалния шегобиец Зеленски. Като новия Чърчил го бутаха пред себе си. Затова загубата на Украйна вероятно ще се окаже страшен удар както за тях, така и за ЕС и страните в него.
Така въпросът как ще се опакова поражението на бойното поле става екзистенциален. Виси и в преговорната зала в Абу Даби. Докато ЕС се свлича към бездната, връзките в НАТО отслабват. Когато съюзът най-накрая се разпадне, САЩ рискуват да останат в крайно опасна изолация сред мощни и отмъстителни, най-вероятно здраво обединени авторитарни сили.
На 3.02. Иран, Китай и Русия официално подписаха всеобхватен стратегически пакт - една много значима промяна в международните отношения напоследък. После Пекин съзря реална възможност да придвижи китайските пари за алтернатива на долара, водачът Си Дзинпин призовава юана да „притежава статут на глобална резервна валута“.
В Анкоридж Тръмп и Путин са се договорили по главното за Украйна. Сащисаните от игнорирането на техните интереси евронатовци със Зеленски под мишница притичаха в Щатите, за да нанасят поправки в текста. И досега все това опитват да направят по вътрешни канали. Русия стриктно изпълнява ангажиментите си, Тръмп често ги променя главно по вътрешнополитически съображения.
Отскоро от ЕС и Лондон го врънкат за абсолютни военни гаранции за Киев, ако склони за мирен договор. САЩ обаче досега на никого не са давали такива гаранции за защита при нападение от друга страна, дори на Израел. И чл. 5 в НАТО е с уговорки. Ако Тръмп по-силно натисне Зеленски да приеме условията на Кремъл, ще припишат загубата на него. Не бърза, САЩ имат немалко интереси този конфликт да продължи. Важна част от западната стратегия в хода на тази братоубийствена война е нагласите в отношенията между украинци и руснаци да достигнат арктическо смразяване.
Москва има интерес войната да продължава по няколко важни причини. Едната е свързана с неизбежната необходимост именно чрез война със Запада да наложи признанието, че отново е велика геополитическа сила. Със съответните интереси в близост и по-далеч от своите граници. Така е ставало в историята винаги.
Русия преговаря с тези, които възнамеряват да я унищожат и те не го крият. Логично е, че или режимът в Киев трябва да се ликвидира, или той отново и отново ще се стреми към унищожението ù. Което един от преговарящите от страна на Киев в Абу Даби - ген. Буданов, бивш шеф на военното разузнаване - въобще не се опитва да скрие. През май 2023 г. пред Yahoo News казва: „Ние убивахме руснаци и ще ги убиваме във всяка точка на света до пълната победа на Украйна“.
А през 2016 г. президентът Путин сподели пред Географското общество, че „границите на Русия не свършват никъде“. След време поясни, че е имал предвид само нейните цивилизационни граници...
Значи спорът между двете страни за териториите около Днепър се свежда до това, кой кого ще закопае там. За Киев целта е само временно примирие, което по никакъв начин няма да получи, но ще кърви още заради интересите на Зеленски и редица европейски лидери. Москва е принудена да настоява единствено за мир на нейните условия и ясни гаранции за нейната сигурност.
Противостоят системи, руската се оказва по-успешна от тази на НАТО. Военното ù производство неотклонно нараства, а това на противника изостава. Което се вижда на бойното поле. Военната помощ от Запад за украинската армия не е намаляла, не е малка и финансовата, все така извънредно висока е разузнавателната и информационно-психологическата. Въпреки крайно болезнените загуби в жива сила украинската войска все още не се разпада. Издържа и населението, макар изглежда вече на предела.
Руските войски обаче напредват с по-добро въоръжение и по-висок боен дух. Остава един силно укрепен район в Донбас и отпред вече е поле. Ако използват още повече и по-мощни ракети, настъплението скоро заплашва да стане неудържимо. Няма време за дълго протакане!
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар