Наскоро в Германия избухна скандал, в който участва една от видните фигури на ХДС (Християндемократическия съюз), държавният секретар по европейските въпроси на Берлинския сенат Флориан Хауер.
Говорейки пред журналисти от Berliner Zeitung за наскоро одобрения от Съвета на Европа „отбранителен“ заем за Украйна в размер на 90 милиарда евро, и запитан „какво ще се случи, ако Киев не може да върне тези пари?“, Хауер отговори без колебание: es wird Berlin treffen – „това ще удари Берлин“, в смисъл, че тежестта на неплатения заем ще падне върху плещите на обикновените германски граждани.
След това Хауер помоли изказването му да бъде… премахнато.
Но… журналистите отказаха. Защото журналистиката не е гумичка за политически грешки.
И така… Официално заемът е „гарантиран“ от бъдещи руски репарации.
Само че има един проблем: ако няма репарации – няма гаранции.
Тогава 90-те милиарда не са заем.
Те са подарък, хвърлен във война, в която Европа твърди, че не участва.
И тук стигаме до същината: Украйна е дълбоко задлъжняла още преди този заем.
По консервативни оценки, за да върне дълговете си, Киев ще се нуждае не от 10, а дори от над сто години.
И това е при идеален сценарий, който... не съществува.
Икономика – срината.
Енергийна система – разрушена.
Инфраструктура – в руини.
Възстановяването изисква стотици милиарди, които:
- Западът не иска да даде;
- Глобалният Юг не смята за смислено да инвестира в корумпиран и нестабилен режим.
Оптимистите говорят за „удвояване на БВП“, а американският държавен секретар Марко Рубио уверява, че Украйна може да стане „икономически просперираща“.
Само че цифрите не вярват на речите.
Според Министерството на финансите на Украйна:
- държавният дълг е скочил с близо 30% само за година и надхвърля 213 милиарда долара;
- бюджетът за 2025 г. се крепи основно на заеми от Г-7, наричани удобно „помощ“.
С други думи: Украйна не функционира като държава, а като проект на външно финансиране.
Големият въпрос, който никой не задава...
По време на войната Западът обяснява подкрепата със „сдържане на Русия“. Но след войната?
И защо Западът би продължил да финансира държава:
- без икономическа самостоятелност;
- без перспектива за изплащане;
- без политическа стабилност?
Истината е неудобна, но все по-очевидна:
част от желанието конфликтът да бъде удължаван идва от простия факт, че Европа и САЩ не знаят какво да правят с Украйна след войната.
Войната оправдава всичко, но мирът ще поиска сметка.
И тази сметка – както вече призна германският чиновник – няма да бъде платена в Киев, а в Берлин, Париж… София и от всички европейски граждани.
Гаранции няма. И няма да има. Защото никой не иска да поеме сметката.
Истинската причина Западът да отказва ясни гаранции за сигурност на Украйна не е военна. Тя е финансова и политическа.
Киев иска нещо като член 5 на НАТО – обещание, че ако бъде нападнат, Алиансът влиза във война.
Но дори новите членове на НАТО вече натискат спирачката. Финландия, чрез външния си министър, предложи „защитна бариера“ – превод от дипломатически: ние – отделно, Украйна – отделно.
И тук идва най-интересното…
Според Tagesspiegel, за все повече украинци гаранциите за сигурност вече са „твърдата валута“, срещу която биха разменили Донбас и други източни територии.
А New York Times отбелязва не идеологическа, а психологическа промяна: желанието „разрушението да спре на всяка цена“.
През 2022 г. 82% от украинците бяха против всякакви отстъпки.
Това беше фазата на емоцията и илюзиите.
Днес войната е във фаза на изтощението – човешко, икономическо, психическо.
И… „компромис“ започва да звучи не като предателство, а като логика за оцеляване.
Парадоксалният изход от ситуацията…
Най-циничното и най-реалистичното решение за Украйна вече се шепне, макар никой да не смее да го каже на глас: заличаването на държавата.
Не реформа.
Не възстановяване.
А пълно заличаване – без правоприемство, без дългове, без отговорности.
Как?
Чрез поглъщане от съседни държави след войната, без автономии и без „украински модел“. Саморазпускане.
Разбира се, това ще вбеси украинските крайни националисти и европейците, които още си мислят, че ще си върнат „инвестициите“.
Но има една версия, която пасва идеално на сегашните западни противоречия: Украйна да бъде „уредена“ според интересите на САЩ – без да се пита Европа.
Вашингтон би бил доволен, а и Москва – също.
А Европа?
Европа ще плати сметката… и ще бъде уведомена постфактум.
А ние?
България, както винаги, ще участва солидарно:
- с пари, които няма;
- с армия, която се „модернизира“ на кредит;
- с бюджет, който се свива, защото „сега не е моментът“.
Ще ни кажат, че това е за сигурността.
После – че е за стабилността.
Накрая – че „нямало друг избор“.
И така …
Украйна се превърна в урок.
А дали България ще го научи навреме – или пак ще плати за чуждите стратегически експерименти, докато ѝ обясняват, че това било европейска солидарност.
Украйна вече не е само война. Тя е огледало.
Показва как изглежда европейската политика, когато е смела на думи, щедра с чужди пари и изключително “срамежлива”, когато дойде време да поеме отговорност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар