Ще кажа думи, които книжните инфантили няма да разберат.
Те са родени с лигавници. И с розови наочници. И са на централизирано дистанционно мислене. И са хранени със сребърни наследствени или откраднати при национализацията лъжички.
Ако нещо в тоя освирепял снобско-перверзно-извратен и суециден свят ще ни спаси - за Христовата вяра изобщо не говоря, тя е нашето вечно спасение, говоря за материалното битие - та ако нещо или по точно - някой ни спаси днес, това ще са Бай Ганьо и Андрешко.
Защо ли? Защото само те, бидейки дребни измамници, повтарям, само те имат антидот срещу големите вечни измамници и гангстери. И са дълбоко като корени на репей вкопчени в живота. Само в тях има жива енергия. И само те имат съпротивителни сили срещу родните и международните хищници и търгаши.
Мисля, че дойде време бай Ганьо и Андрешко да станат обединителни фигури на нашата национална съпротива и да бъдат обявени за Спасители на нацията. Казвам го с усмивка, но абсолютно сериозно.
Неслучайно Алеко поднася дълбоките си извинения на бай Ганьо и му се обяснява в любов, след като разбира, че героят му, наред с всичките му кусури, носи жизненото мощно начало на българина, което един ден ще го спаси.
Неслучайно и Елен Пелин е описал Андрешко с толкова любов и симпатия.
Големите писатели най-добре знаят душата на народа си. И са нейните единствени упълномощени говорители. Не мислите ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар