Проф. Пламен Павлов: Не е вярно, че граф Игнатиев е пратил Левски на бесилката

"Крайните русофилски или русофобски позиции към историята, са плод на емоции, които не са полезни." 

 

Проф. Пламен Павлов е историк, преподавател, участник във фондация "Васил Левски", чийто председател беше 7 години.

Потърсихме го за неговото експертно мнение по разразилият се скандал снощи между тв водещата Лора Крумова и лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов по повод на Граф Игнатиев и твърдението на водещата, че е "работил за обесването на Васил Левски".

- Проф. Павлов, каква е историческата истина - има ли роля граф. Игнатиев в обесването на нашата национална икона Васил Левски?

- Може да прозвучи нескромно, но аз самият съм написал 3 книги за Апостола - за неговия живот и дело, с най-големите документални детайли, които съществуват. Нямам, разбира се, претенции да имам монопол върху живота и делото на Васил Левски.  

По повод на скандала в тв ефира снощи, ще си позволя само да кажа, че поведението и на журналиста, и на политика смятам за недопустимо, особено по повод на един чужд политик, работещ за руската империя по онова време. Всичко това да се обявява за обида към паметта на българския народ, ми се струва нелепо.

По време на споменаваните събития Игнатиев е генерал, а не граф - такъв става по-късно за своите заслуги към руската империя, бил е и външен министър на Русия. Не е вярно, че той е създател на нашия национален идеал, но е истина, че е в основата на Санстефанския мирен договор. Националният ни идеал е много по-древен - има Паисий, има Раковски, има Васил Левски, има Христо Ботев и апостолите на Априлското въстание.

- В последните години наистина се заговори за "роля на Игнатиев" в екзекуцията на Апостола, има ли някакво историческо основание за такива твърдения, преди време и Иво Инджев говори затова?

- За тази теория, че Игнатиев има някаква роля в обесването на Левски, се говори отдавна. Тези, които я коментират, се основават на няколко писма на Игнатиев. Едното е на Найден Геров, който по онова време е бил вице-консул в Пловдив, но разполагаме само с отговора на Игнатиев. Геров предложил да отиде в София и да наблюдава процеса срещу заловените след обира на хазната в Арабаконак български революционери. Самото писмо на Геров не е запазено. Отговорът на Игнатиев е в забраняващ на Геров тон да има отношение по въпроса.

Друго писмо на Игнатиев е изпратено до неговите началници в Петербург, а в него се казва, че всичко е свършено, двама са обесени, други са заточени и това е. 

Да се правят обаче от тези фрази генерални заключения, че Игнатиев е пратил Левски на бесилката, е погрешно! 

Не е правилно също така да се твърди, че Русия по онова време е имала общо в революционната организация у нас. 

Игнатиев е имал много силно влияние върху османското правителство и някои велики везири. Проблемът е, че комисията, която осъжда Васил Левски, е от хора на Митхат паша, който не е под влияние на Игнатиев. Ето защо съм категоричен, че не бива да се спекулира с историческите факти и документи - това е нередно и неправилно. 

Игнатиев по онова време е от военното крило на руската дипломация, което работи за връщането на влиянието на Русия в Черноморския басейн.

- Какво е било отношението на самият Левски към Руската империя по онова време?

- Крайно е било отношението му. Бил е обект на интереса им, но ясно е казвал, че им е хванал "шмекериите" и е наясно с чуждите интереси към страната ни, включително и тези на Русия. Затова казвам, че крайните русофилски или русофобски позиции към историята, са плод на емоции, които не са полезни. 

Левски не е изключвал Русия да е съюзник на България, но на равноправни начала. Това личи от неговата цялостна дейност, както и на неговите съратници. Апостола е казвал, че трябва да бъдем равни с другите европейски народи. Той е имал проевропейска ориентация, каквато са притежавали всички наши революционери от онова време.

- Трябва ли в съвремието ни да се правят публични дискусии, дебати по тези противоречиви исторически теми, както предложи един журналист-анализатор?

- Не мисля, че такива публични дискусии биха довели да положителен за обществото ни ефект.

- Нахално ли е по исторически теми да пишат хора, които не са специалисти?

- Не можем да забраним на никого да пише книги за най-тачения, най-обичания ни национален герой. Просто тези, които пишат или говорят за Левски, е важно да имат голяма отговорност към фактите, към документите, към автентичните исторически свидетелства. За съжаление и преди 9-ти септември 1944 г. и после, това правило не се спазва. 

Левски е лидер на средната класа, той самият произлиза от тези среди, а не от селячеството и беднячеството. Комитетите пък са създавани от предприемчиви хора, някои са богати. Общо профилът им е - средна проевропейска класа.
Позволете ми отново да апелирам да не се злоупотребява политически нито с Левски, нито със Стефан Стамболов, както всъщност се прави. Знаем и с Христо Ботев какви злоупотреби са вършени в името на политически и идеологически цели. 

Недопустимо е! Това са наши национални герои, част от нашата национална идентичност.

- Как се отнасяте към поругаването на паметници на наши и чужди герои от историята? Понеже говорим за граф Игнатиев, знаете вандалите какво правят с монумента му във Варна, а в София районен кмет иска да преименува едноименната улица.

- Мястото на паметниците е в музеите, а поругаването им е недопустимо. Когато са били поставяни, времето е било друго, политическите цели, също. С риск да бъда охулен от част от българите, смятам, че в нашата столица имената на улиците и паметниците навън трябва да са български. Привърженик съм на българизацията на българската столица и не само на нея. Това не се отнася единствено до руските имена, а и за всякакви други.

- Какъв е коментарът Ви за пренаписването на историята в последните години?

- За мен самият термин "пренаписване" е кощунствен. Историята се гради върху документи, факти, исторически обективни анализи.

- Според Вас, народите, политиците, учат ли се от историята?

- Древните са казали, че историята е учителка на живота, но с горчивина и ирония трябва да признаем, че никой не се учи от историята. Но все пак смятам за задължително българският елит да е наясно със собствената си история. Паисий е казал, че трябва да извличаме ползата от историята и наистина от нея може да има полза, ако служи за фундамент на по-добро бъдеще на страната, на държавите и на човечеството въобще.

Интервю на Аделина Делийска, Epicenter.bg