Чудя се една медия как получава правото да се нарича национална? Въпросът не е юридически, а морален.
Въобще, национална медия какво значи? Че има добра дистрибуция, добри ретранслатори, документи, или че медията има отношение към духа и културата на съответната нация? Явно за последното изискването е вяло. Защото българската и турската, или руската, или брюкселската (извинете) национални телевизии, ако не се различават по критерия „националност“, а само покриват някакви бизнес изисквания, трябва да са едни и същи.
Да, ама не са.
Само да спомена, че турската и сръбската и румънската телевизия също покриват определени територии от нашата страна, има бизнес план и са финансово стабилни – и това прави ли ги български национални?
„Национална“ кухо определение ли е, което някъде някой в още по-някой кабинет седи и раздава лицензи на кило и срещу такса? Всъщност има ли такса „национална“ и колко е тя?
Но това са дребни терзания. Въпросът, който си задавам, е дали може една медия да бъде дисквалифицирана и от национална да стане, да кажем, обикновена. Може ли заради политиката в поведението ѝ или пък рушене на националните идеали това да се случи? За прокарване на чужди доктрини? За тъпотии и принизяване на духа, ако щете?
Плурализмът – тази вносна дума, на която много се радвахме преди тридесет и пет години – успя да даде вредни плодове. Днес е нормално всеки да може да се изкаже по какъвто и да е проблем, по свой си начин. И това е напълно правилно. Проблемът е в трибуната, от която това се прави.
Ако някой като мен си ока във фейсбук страницата, това е лично мнение. Хубаво-лошо ама лично и до там. Но когато някой, който работи в национална медия, насажда мнение, което освен че е невярно, е и рушащо моралните устои на българите, трябва да има механизъм за възпиране.
Ще възразите, че ако става въпрос за частна медия, тя може да си прави каквото си иска, стига да е съобразено със закона и вътрешния ѝ правилник. Съгласен съм, но тогава нека тази медия се нарича „еди-коя си частна“, а не „еди-коя си национална“. Защото промените в националните ни идеали все още не са станали частни. Или вече станаха?
Злоупотребата да се говорят преднамерени неумности от медии, кичещи се с титлата „национални“, започва да дразни. Обезличава се думата „национални“. Национални става синоним на глупави, а това не е добре. Ако днес трябва да има подем за справедливост и връщане на морала в обществото ни, е редно да се поправи и този дефект.
Та чуденето ми е: има ли някакви извън бизнес механизми, които да могат да отнемат националния статут на всяка медия, прокарваща антибългарска позиция или рушаща българщината под формата на манипулативни и изопачени твърдения?
Няма коментари:
Публикуване на коментар