Европейският съвет започна работа в четвъртък в Брюксел под знака на войната в Близкия Изток.
Но както преди четири години след началото на конфликта в Украйна, поне през първите си часове сегашният форум пак очерта уязвимостта и разединението между страните-членки на ЕС по най-важните в момента проблеми пред Стария континент.
И след като му предрекоха провал, политическите анализатори в големите столици на Стария континент започнаха да се питат нима войната на САЩ и Израел срещу Иран ще придобие за европейците - тези от ЕС и Великобритания, нелицеприятния еквивалент на още една Украйна? За съжаление отговорът на този въпрос във водещите медии в Берлин, Лондон, Париж и Рим бе един и същ - “Да!”, тоест положителен е, плюс уточнението “с още по-тежки последици отпреди”.
Просто защото след затварянето на Ормузкия проток, Европа е изправена пред криза, по-тежка от тази, започнала през февруари 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна. Днес, както и преди четири години, за италианския в. “Кориере дела сера” Старият континент е подложен на енергиен шок, който разкрива неговата зависимост и следователно неговата нестабилност. Както навремето, така и сега, шокът е причинен от намесата на външен актьор, който е твърдо убеден, че във войната той има за губене много по-малко отколкото Европа.
През 2022 г. Путин беше пресметнал, че Западната част на Стария континент няма да посмее да реагира срещу Москва, за да не застраши собствената си енергийна сигурност. И европейците отчасти потвърдиха прогнозите му, тъй като четири години по-късно те продължават да купуват енергийни носители от Русия, финансирайки войната ѝ. Освен това нейният президент бе наясно със състоянието на ускорено разоръжаване на Европа, което я правеше не толкова “пацифистка”, колкото отстъпчива поради липсата на военна алтернатива за отговор.
В Иран за съжаление моделът се повтаря, но с няколко вариации. Ако например някой мисли, че това е война, започната от Америка без основателни причини, трябва да има предвид, че като инициатор на конфликта тя понася много по-малко щети от Европа, благодарение на енергийната си самодоволеност.
При условие пък че вниманието се съсредоточи върху иранските реакции на отмъщение срещу страните от Залива, както военни, така и икономически, ще се види, че Европа отново е на предната линия в понасянето на тежки щети, но няма как да се защити. Ами френският президент Еманюел Макрон изпрати скромен “минифлот” в източното Средиземноморие, но когато се сблъска с искането на САЩ да участва в охраната на Ормузкия проток, от където минават танкерите с петрол и газ за неговата и другите страни от ЕС, той отговори, че работата щяла да стане, ама само когато боевете приключели.
Иначе казано, когато вероятно повече няма да има нужда да се ескортират танкери, а в четвъртък по обяд той хвърли в недоумение всички в белгийската столица, като поиска примирие между враждуващите страни заради... мюсюлманските религиозни празници?! В подобна объркана позиция се оказа британският премиер Кийр Стармър, който пък се съгласи неохотно на минимална военна мобилизация едва когато Иран заплаши английската база на о. Кипър, но поради вътрешно политически причини не може да си позволи да се обвърже в Персийския залив със САЩ и техния президент Доналд Тръмп.
Виж, германският канцлер Фридрих Мерц Мерц в началото на войната бе най-големият “тръмпист” сред европейските лидери, но постепенно приглуши подкрепата си за Америка, за да не се издъни на важни за него и партията му регионални избори. В един момент Мерц дори се опъна словесно на Тръмп, раздразнен от неговото решение да отмени санкциите срещу руския петрол, но дотам. По простата причина, че целият дебат за войната срещу Иран се води в Германия на фона на една неудобна истина - дори Берлин да иска да направи нещо в Близкия Изток в защита на общоевропейските интереси, военният му капацитет там е нулев.
През последните дни, преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел, Европа изпращаше непрекъснато към Вашингтон едно-единствено, последователно и обединено послание: “Това не е нашата война. Ние не сме я започнали, не сме я искали, не споделяме нейните цели и всъщност дори не ги знаем, предвид противоречивия характер на изявленията на Тръмп.” Оттук до формулирането на някаква стратегия би трябвало да се извърви дълъг път, още повече, че всъщност сега не съществува обща линия за действие на основните играчи на Стария континент - Германия, Италия, Франция и Обединеното кралство.
Ако тези страни очакват, подчерта в. “Кориере дела сера”, че в края на конфликта, който и да излезе победител от него, някой в Близкия изток или другаде ще бъде благодарен, че Европа е останала настрана, тогава със сигурност не са усвоили уроците от миналото.
В тази връзка убийствено пресен е най-близкият прецедент - Газа, където европейците често се дистанцираха от действията на Тръмп, почти винаги осъждаха Нетаняху, но никога не говореха с един глас и съответно никой не се е вслушвал в приказките им за бъдещето на Ивицата. Както между впрочем се случва за бъдещето на Украйна, така изглежда ще е и със това на Иран.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар