Не, определено не навлизаме в Трета световна война, както се чува отвсякъде, а вече е в ход Първата глобална война. Защото ако все още е меродавно определението за “световна война” от ХХ-ти век - конфликт между два противоположни блока или съюза, в момента не се случва нищо подобно.
А с всеки изминат ден войната става ендемична, разпространява се върху всевъзможни театри по цялата планета, те вече са повече от 50, като включва в различна степен и с различен начин на участие нарастващ брой държави, всяко пламнало огнище пък се оказва трудно, ако не и невъзможно, за погасяване. Но няма остро противопоставяне на коалиции, на алианси, по-скоро става дума за съперничества, които понякога са флуидни или поръчани “а-ла-карт” с цел задоволяване на нечий апетит, като често са трудно обясними.
Ами Русия и Иран сега са ангажирани с подкрепата си на противоположните страни в жестоката война в Судан, но са съюзници срещу Украйна. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства също са от двете страни на барикадата в Судан, но са ударени от дроновете и ракетите на Иран и му се канят да му отговорят заедно. Турция пък е може би първи или втори финансов спонсор на войната на Москва срещу Киев, купувайки големи количества руски петрол, но е пряк противник на Русия в Либия. А САЩ смятат Русия за потенциален враг заради железния й съюз с Китай, но всъщност все повече и повече й помагат във войната срещу Украйна, и т. н.
На т. нар. европейски театър на военните действия в момента най-активни във въоръженото междудържавно противопоставяне са Русия и Украйна, а в Близкия изток - САЩ и Израел от една страна, Иран - от друга. Но не е тайна кой стои зад Украйна и всъщност участва косвено във войната - поне трийсетина европейски страни, плюс Австралия, Нова Зеландия и САЩ, кой е зад Русия - Китай, Северна Корея, половината Африка, кой е зад САЩ и Израел в Близкия Изток, кой е зад Иран - много са!
След това има хронични, по-малко активни или периодични сблъсъци - между Пакистан и Афганистан, между Пакистан и Индия, между Камбоджа и Тайланд, между Китай и Тайван и още десетки по цялата планета. При тях сме свидетели, къде активно, къде пасивно, на противоборства, които понякога се развихрят и след това се връщат да тлеят под пепелта си, за да се възпламенят при първото прехвръкване на искри. Или - както в случая с Пекин срещу Тайпе - налице са увеличаващи се провокации, които в определени фази се доближават до морска блокада или стават генерална репетиция на агресия.
Третият тип сегашни “разхвърляни войни” се вихри с по-голяма или по-малка интензивност в рамките на отделните държави - преди всичко Судан и Либия. Въпреки че обикновено в медиите конфликтите там се представят като гражданска война, те всъщност са провокирани от външни сили, стремящи се към контрол на природните ресурси, подобна е ситуацията на десетки други военни театри в Африка, където главни действащи лица във въоръжената конфронтация са политически и етнически фракции в една и съща страна.
Така че ако Първата и Втората световна война са били сблъсък между съюзи, Първата глобална война в ход е резултат от разпадането на коалициите - процес с далеч по-голям “принос” за общия колапс на международния ред от този на разлагането на т. нар. съветски блок. Съответно безпрепятствената агресия на Русия срещу Украйна и залиняването на Атлантическия алианс с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом, станаха фактори, които предизвикаха стремителна ескалация на натрупаното с времето междудържавно напрежение. Тоест, с въпросните две събития старите коалиции и старият международен ред в лицето на ООН се разпаднаха окончателно и сега Тръмп и Путин искат по различни начини да преразгледат нормативите и балансите, договорени след края на Студената война. В същото време Америка, притисната от възхода на Китай, вече не може да понесе военно-икономическата тежест на съюзите и ограниченията, наложени от международните правила и институции.
Що се отнася до Путин, той определено желае да пренапише условията на европейския мир от 1989 г. по начин, който не е много по-различен от този, чрез който Великобритания, Германия, Италия и Франция предават без бой през 1938 г. на Берлин чехословашката Судетска област. Очевидно е, че Китай също има своя собствена програма за господство и отмъщение след “вековните унижения”, следователно е еднакво нетолерантен към стария ред и е заинтересован от дестабилизиране на неговите структури. С тази цел Пекин подхранва със своите технологии агресията на Русия срещу Украйна или осигурява чрез сателитите си ракетите и безпилотните самолети на Иран срещу Израел и страните от Персийския залив.
Италианският всекидневник “Кориере дела сера”, който може би лансира най-напред термина “Първа глобална война”, а после го включиха в речника си други западноевропейски вестници, твърди, че в нейния сценарий вече участват към 4 милиарда души от над 50 държави. Всички те - страните или техните граждани, значи половината човечество, са извършили през последните няколко години действия, които могат да бъдат обяснени само в контекста на война, докато някои от въпросните държави са били и театър на военни действия.
С други думи половината човечество вече е замесено в конфликти, които в мнозинството случаи са хаотични и ако се намери някакъв изход от тях, никой не може да пророкува какво ще се случи после. Като сред анализаторите започва да се прокрадва идеята, че глобалната война може да завърши с глобален мир единствено ако планетата бъде управлявана централизирано от една държава или международна институция, или най-много от два вражески, но добре балансиращи съществуването си съюза. Както бе например по времето на Студената война - Западният алианс начело със САЩ и Съветския блок во главе със СССР, по простата причина, че бленуваният от мнозина многополюсен свят е инкубатор на съперничества и е изключително труден за управление.
Като до тогава може би ще трябва да се оцелява в многополюсния свят и това е особено трудно за малки страни като нашата България. Която няма друг избор освен този да бъде верен член и съюзник в НАТО и ЕС, но ако усети, че те се клатят, трябва спешно да търси силно рамо, на което да се опре. Като междувременно направи всичко възможно, за да си осигури някаква енергийна независимост, задоволяващо нуждите на страната селско стопанство и да развива онези икономически отрасли, чрез които може да бъде конкурентоспособна.
Доколкото до рамото - то не трябва да бъде търсено надалеч и ако вярваме в нашата приказка, че човек живее със съседите си, а не с родата, може би ние трябва да се доверим преди всичко на Румъния и Турция. Те са сега големите сили на Балканския полуостров и макар към първата често да сме се отнасяли пренебрежително, тя никога не ни е смятала за съперник или голям враг. Докато втората ни е държала пет века под робство, но не ни е смляла и сме оцелели до степен да възстановим собствената си държава, а сега двустранните отношения са на нормално, човешко равнище.
П. П. - В последният абзац написалият горните редове е “побългарил” препоръките на в. “Кориере дела сера” към Италия за оцеляването й в днешния сложен свят
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар