До старта на Световното първенство по футбол остават малко повече от две седмици, а с наближаването на края на клубния сезон, погледите вече се изместват отвъд Океана.
Именно от другата страна на Атлантика ще се проведе Мондиал 2026, домакини на който ще бъдат САЩ, Мексико и Канада.
На фона на всички организационни противоречия или по-скоро странности, на които европейският фен гледа скептично, най-вече около частта на турнира в САЩ, локацията крие доста опасности и за самите отбори от Стария континент.
Говорим за спортно-технически такива, разбира се. Европейските отбори никога не се чувстват комфортно, когато Световното се провежда на друг континент, особено в Америка - Северна или Южна.
До момента е имало осем издания на Мондиала в Северна и Южна Америка, като само един от тях е печелен от европейски отбор. Това се случи в последния подобен случай през 2014-а, когато целият свят очакваше за първи път Бразилия и Аржентина да си оспорват световната титла, при това на "Маракана". Но тогава Германия само за няколко дни на два пъти развали южноамериканските първенства.
Първо разгроми Бразилия с онова историческо 7:1 на полуфинала, а след това излъга и Аржентина след продължения на финала.
Това остава и единствената европейска радост с титлата, когато Мондиал се провежда отвъд Океана.
Някои биха сметнали това за случайност, но трудно може да не забележим тенденцията - 10 от 11 европейски финала са спечелени от представители на Стария континент, а 7 от 8 финала оттатък Атлантика - от южноамериканци.
С модернизацията на футбола, фактори като климатични условия, терени, обстановка, часова разлика и храната, ако щете, имат все по-малко значение, но продължават да са от значение. Най-вече заради климатичния фактор и необичайните часове на мачовете, някои от които ще се играят при екстремни жеги, мнозина вярват, че отново южноамериканците ще имат предимство.
Oще дебютният Мондиал е в Уругвай през 1930 г., когато домакините побеждават Аржентина с 4:2 във финала. Два местни отбора, а в това число трябва да прибавим и полуфиналиста САЩ.
Следващото първенство в региона е през 1950 г., когато Бразилия е домакин и в изключителна драма губи решаващия мач за титлата от Уругвай. Това е "Мараканасо" - онзи прословут двубой, в който около 200 000 на "Маракана" замлъкват след последния съдийски сигнал, предшестван от уругвайки обрат. Ден, от който бразилския фен дълги години не успява да се съвземе, въпреки последвалите световни титли в следващите години.
Една от тези титли идва през 1962-а в Чили, когато е поредният случай на южноамериканска доминация на своя континент.
20 години след ужаса на "Маракана", на първенството в Мексико 1970, триумфът е за Бразилия. Може би една от най-категоричните титли в историята на първенствата, защото селесао помита всички в елиминациите. 4:2 срещу Перу, 3:1 срещу Уругвай и 4:1 над Италия във финала. В групите бразилците вкарват 4 на Чехословакия, 3 на Румъния и са скромни единствено при 1:0 над Англия.
А въпросното първенство в Мексико през 1970-а е легендарно с ужасяващите си температури. Дори и големите фигури в българския отбор тогава, смятан може би за най-добрия в историята като имена, дълги години разказваха за тежките условия. И признаваха, че така и не са успели да се приспособят към тях в хода на турнира.
Осем години по-късно Мондиал 1978 е в Аржнетина, като домакините най-сетне печелят първата си титла във финал срещу Нидерландия. Това е финалът на Марио Кемпес. На онзи турнир оплакванията на европейците не са свързани с температурите, но с ужасяващите терени, както и политическата обстановка в Аржентина - тема, която и до днес е надвиснала и създава конспирации около титлата.
Властта по онова време в Аржентина държи Хорге Вега - човек, впоследствие обвинен за престъпления срещу човечеството. Следващите твърдения са само митове и легенди, но във времената преди и след Мондиала във футболните среди сериозно се говори за тесните връзки на хората на Вега с ФИФА, съдийските намигвания към домакините и дори шокиращи обвинения за директно купуване на двубои.
Пример е решаващият мач срещу Перу, когато според легендите самият Вега влиза в съблекалнята на перуанците, а 90 минути по-късно Аржентина се оказва краен победител с 6:0. Резултат, който помага на домакините да изпреварят Бразилия по голова разлика и да се класират за финал.
Дълго време след онези мачове футболното пространство обикалят легендите за допингираните аржентинци, които по онова време нямат блясъка, който донесе през 80-те Марадона, а днес носи и Меси. Отборът играе силов и груб, направо може да си го наречен брутален футбол, но състезателите на "гаучосите" тичат неуморимо по време на всеки мач от Мондиала.
Следващият случай на световно в онази част от света е незабравимото първенство в Мексико през 1986-а или "рециталът на Диего Марадона". Мондиал Мексико 86 принадлежи на аржентинския гений и именно той е символът на целия шампионат.
С представянето си той не просто смайва света, но и продължава традицията световната титла да е в ръцете на южноамериканци, щом шампионатът се провежда в региона.
Какъвто е и случаят с любимото ни американско лято от 1994 г., в което титлата отива при Бразилия с дузпи срещу Италия. Тогава отново условията в Щатите бяха изключително сложни за европейците.
Последният случай на "Маракана" преди 12 години бе единственото изключение.
А след няколко седмици предстои да разберем дали футболът далеч от дома ще носи обичайните проблеми на европейските отбори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар