Точно десет години след референдума, който даде старт на „Брекзит“, в политическия лексикон на Обединеното кралство се появява нов термин – „Брентри“. Той е акроним на „Britain entry“ – словосъчетание, което означава влизане отново на Великобритания в Европейския съюз.
Ако се вярва на вестниците край Темза, „Брентри“ се е пръкнал, просто защото на Острова от известно време се засилват гласовете, които определят развода с Европа за „катастрофа“ и настояват за повторен брак. Като тръгналото от площадите искане се превърна в политически проект, който от няколко месеца набира скорост, а през последните дни стана съвсем актуален. И вече е сърцевината на кампанията в управляващата Лейбъристка партия за смяна на наемателя на правителствената резиденция на лондонската „Даунинг стрийт“ – Кийр Стармър.
По-миналата седмица вече бившият министър на здравеопазването Уес Стрийтинг, който подаде оставка, за да се кандидатира за мястото на шефа си Стармър, заяви, че „Брекзит беше катастрофална грешка и един ден ще трябва да се присъединим отново към ЕС“. Кметът на Манчестър Анди Бърнам - основният опонент на Стрийтинг на очертаващите се предварителни вътрешни избори за нов лидер на лейбъристите, който автоматично ще стане премиер, изрази подобно пожелание миналата есен: „Надявам се докато съм жив, да видя страната ни отново в обединена Европа“.
Но Бърнам сега е по-сдържан откъм проевропейски изцепки, защото за да заеме министър-председателския пост, той трябва да е член на парламента, а за да стане такъв, му е нужно да спечели изборите за вакантно депутатско място, насрочени за следващия месец в „про-брекзитски“ избирателен район. Ето защо Бърнам е заявил миналата събота: „Повторното присъединяване към ЕС е просто дългосрочен проект, не е част от настоящия ми дневен ред!“
А популистите от партията „Реформа Обединено Кралство“ на главния двигател на „Брекзит“ – Найджъл Фараж, вече обвиняват и двамата кандидати за мястото на Стармър, че искат да „погребат“ резултатите от състоялия се преди десетилетие референдум. Ето защо Фараж обещава да „направи всичко възможно“, за да победи кмета на Манчестър чрез собствен кандидат на частичните избори през юни. И според британските политически касандри работата му може и да стане - след като спечели местните избори преди двайсетина дни, „Английският Тръмп“, както някои наричат Фараж, води и в анкетите за парламентарния вот през 2029 г.
Но наистина ли би било възможно Обединеното кралство да се присъедини отново към ЕС? Как и кога? И какви последици би имал за лейбъристите един ясен избор в полза на „Брентри“, тоест повторното присъединяване на Обединеното кралство към Европа? Това са въпросите, които в момента се обсъждат горещо в Лондон и местните медии непрекъснато им търсят отговори, засега преди всичко в лоното на управляващата Лейбъристка партия.
На референдума през 2016 г. Киър Стармър – тогава заместник на лидера Джереми Корбин, подкрепи оставането в ЕС, но след като оглави партията през 2020 г. той зае „по-мека“ позиция. Започна да твърди, че „Брекзит“, тоест резултатът от всенародния вот, трябва да бъде приет, но в същото време са необходими възможно най-добрите и най-изгодните отношения с Европейския съюз. А след като спечели изборите през 2024 г. той обеща „презареждане“ на връзките с Брюксел, още повече, че студенината на Доналд Тръмп към Европа най-вече покрай войната в Украйна засили убеждението на британския премиер в необходимостта от тясно сътрудничество с ЕС първо в отбраната и сигурността, а след това в още области от взаимен интерес.
И Стармър зае трайно място в „триъгълника“ Париж-Берлин-Лондон, който на практика сега управлява Европа, а след поражението на лейбъристите на последните местни избори, водачът им заяви, че бъдещето на страната му трябва да бъде „в сърцето на Европа“.
Но както писа лондонският в. „Таймс“, премиерът от Лейбъристката партия все още не е изявил желание да наруши онова, което самият той определи неотдавна като „червени линии“ - Великобритания да не се връща в ЕС, нито в общия пазар - като Норвегия, която е в него, въпреки че не е член на ЕС, нито дори в митническия съюз, включващ например Сан Марино и Турция, като той е последния етап от европейското приобщаване. Но в Лондон обаче отдавна се носят гласове, които зоват въпросните линии да бъдат преминати - Партията на либералните демократи, набиращите скорост „зелени“, плюс някои влиятелни членове на Лейбъристката партия, смятат, че е необходимо възможно по-скоро Обединеното кралство да влезе поне в митническия съюз, с перспективата за по-нататъшна решителна стъпка.
Британският финансов и икономически естаблишмънт, от Лондонското Сити до Конфедерацията на индустриалците, заема същата позиция - за икономистите и статистиците стопанското изоставане на Обединеното кралство от 2016 г. насам се дължи на „Брекзит“ и се измерва със спад на БВП през последните 10 години между 6 и 8 процента. А миналия месец кметът на Лондон - Садик Хан, стана първия член на Лейбъристката партия, който публично наруши табуто, предлагайки Обединеното кралство да се присъедини към общия пазар до края на текущия парламентарен мандат и след това да включи подновеното членство в ЕС в предизборната си платформа за вота през 2029 г.
Въпросът може да се реши и по парламентарен път, но сред британците преобладава мнението, че подобен спорен проблем изисква нов референдум, ако не за присъединяване към митническия съюз или общия пазар, то със сигурност за членството в ЕС. През април тази година социологическа анкета по темата показа, че 63% от жителите на Обединеното кралство сега искат по-тесни отношения с ЕС, 55% направо желаят да се върнат в ЕС, тоест мнозинството, подкрепило „Брекзит“ преди десет години с 52% срещу 48% до голяма степен вече се е „обърнало“.
Но според в. „Стандарт“, въпреки щетите, причинени от напускането на ЕС, в страната остава широко и твърдо ядро от евроскептици, стимулирани преди всичко от Фараж и Консервативната партия, които продължават да определят уж стимулираната от лейбъристите имиграция като основна заплаха за Обединеното кралство и източник на всичките му беди напоследък – деиндустриализация, съкращения на обществените разходи, строги икономии и т.н. Значи имиграцията е изкупителна жертва и основният аргумент на евроскептиците е, че „Брекзит“ не е бил приложен достатъчно и че връзката с Европа е трябвало да бъде прекъсната още по-решително, превръщайки Англия в един вид европейски Сингапур, дори с цената да загуби другите три региона на кралството – Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, които са твърдо проевропейски настроени.
За евентуалното завръщане на Обединеното кралство в Европа, естествено би било необходимо да се чуе и Брюксел. В интерес на истината мнозинството от страните-членки на Европейският съюз винаги е било за завръщането на Великобритания, но има и доста несъгласни. В Германия, Франция, Италия и Испания, отбелязва „Гардиън“, повече от 50 процента от електората биха били в подкрепа на завръщането на британския „блуден син“. Разбира се, със сигурност ще има технически проблеми - според някои икономически анализатори Лондон например ще трябва да се откаже от паунда и да приеме еврото.
Преговорите пък несъмнено биха били дълги и сложни - онези за „развода Брекзит“ продължиха пет години, а тези за повторния „брак Брентри“ може да отнемат още повече време. Да не говорим за това, че вече има половин дузина държави, които се редят на опашка, за да се присъединят към ЕС. И някои от тях биха могли да кажат на британците: „Наредете се, както е ваш добър навик, зад нас!“
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар